Тодор Живков пред него: В Германия са социалисти, а нашата идеология създава престъпници

Нарича Костов силен и умен премиер, разочарова се и от СДС, и от царя

Чичо му купил на полицейските шефове в Лом и София по една кола, за да пуснат племенника му в Германия

Проф. Александър Чирков имал уговорка да вечеря с Илия Павлов в деня, в който създателят на “Мултигруп” е убит пред офиса си - 7 март 2003 г. Двамата се видели 10 дни по-рано.

Познават се от 1990 г., когато пътували заедно в самолета. До този момент сърдечният хирург бил чувал за бъдещия си приятел само негативни неща. По време на този полет босът му казал, че ако си поговорят, ще си промени представата за него. Така и става. Още от първия разговор двамата се сприятеляват и започват да работят по различни проекти.

Кардиохирургът се опитва да провери що за човек е Павлов. Разпитва и американските си приближени, и у нас. Всички му казват, че той е чист. “Гордеех се, че сме приятели. Той работеше за България - обяснява по-късно Чирков. - Бях потресен от смъртта му. Не знам кой го е поръчал, но той заслужава само презрение. Илия Павлов ми помогна много за основаването на “Св. Екатерина”. Когато

нямаше и 1 лев

в държавните каси да купим апарата за сърдечни катетеризации, той се намеси. Неведнъж съм казвал, че откриването на болницата е благодарение на него.”

Животът среща проф. Чирков и с други известни личности. Като например Тодор Живков през 70-те години. Това става още при първото му връщане у нас на вечеря в негова чест. Бившият Първи го шокира, като му казва: “Всичко знам за вас, професоре, ама ви прощавам, защото

вие сте един истински християнин

Вашето учение създава хора, а нашата идеология - престъпници”.

“На тази вечеря бяха и господата Йордан Йотов и министърът на културата Георги Йорданов. Мислех, че Живков си прави майтап, а той започна да изрежда кой какво е откраднал - спомня си професорът. - Той бе наясно със слабите страни на системата. Видях, че е един изключително мъдър държавник. Това го казваха и Кол, и Геншер. Мисля, че ме уважаваше. Когато Тато идваше в Германия, винаги ми казваше: “В твоята страна от всяка къща блика социализъм, за който ние мечтаем”. Но добър приятел ми стана Георги Йорданов, с когото често се виждахме.”

Всъщност Чирков се връща в България благодарение на застъпничеството на Людмила Живкова.

Славата му на способен хирург достига до родината. И то след като членове на Политбюро и ЦК на БКП, които се лекуват в Германия, разбират за него. Тук те не можели да оцелеят, затова търсели начин да се лекуват в чужбина. Така научили за този българин, който към онзи момент е доцент в университетската болница във Франкфурт.

Комунистическата номенклатура решава, че той е прекалено ценен, за да продължат да се отнасят към него като

ренегат и предател

Затова през 1979 г. с посредничеството на тогавашния ни посланик в Германия той се запознава с Людмила Живкова.

“Тя поиска да се срещне с мен, покани ме да се върна в България и да правя подобни операции - споделя приживе професорът. - Каза ми, че вуйчо й Атанас Малеев е министър на здравеопазването и ще направят всичко нужно, за да подпомогнат работата ни. Повярвах, че щом Людмила ме търси, значи има влияние и може да постигнем нещо. Така и стана. Организирах

немски екип и започнахме да оперираме в България.”

Понеже много обичал родината си, решил да се върне въпреки случилото се със семейството му след 1944 г. и въпреки че бил заклеймен като предател, преди Людмила да го потърси. Толкова милеел за страната, че дори след смъртта на жена си пренебрегнал близките в името на работата си тук.

В болницата, в която работи в Германия обаче, отказват на кардиохирурга да го пуснат да се прибере окончателно в България. Процедурите в най-богатата европейска страна са сложни и няма как след спечелен конкурс и назначен доцент той да си тръгне веднага. Затова в продължение на няколко години Чирков лети често между двете държави. Вземал си по 3 седмици отпуск, за да практикува у нас.

Още с първото си идване в България професорът дошъл със свой екип лекари, сестри, анестезиолози, санитарки, техници, които работят на машината сърце - бял дроб. Когато се изключи сърцето за операцията, има хора, които поддържат апаратурата. Започнал да изпраща наши лекари на обучение в Германия. На Държавна сигурност това не се харесвало и се опитвали да спират някои от пътуващите.

Тодор Живков обаче се намесил,

защото зад гърба на кардиохирурга стояли тогавашният министър на здравеопазването акад. Атанас Малеев и Георги Йорданов, и оттогава кой да замине, решавал единствено специалистът.

През 1984 г. обаче братът на Мара Малеева му казал: “Вие като си тръгнете, и нищо не се движи, затова останете”. Проф. Чирков поискал да се гарантира сигурността на семейството му и двамата сключили договор. Така 2 г. по-късно започва медицинската кариера на професора у нас.

Вече не е ренегат и предател на родината, за какъвто е обявен, след като бяга от България благодарение на хитростта на чичо си. Той бил лекар в Германия и за да докара племенника си, купил на шефовете на полицията в Лом и София по една кола. Така през 1966 г. Чирков заминава за най-богатата европейска страна, където прави шеметна кариера.

През 1970 г. е арестуван на чекпойнт "Чарли" (един от граничните пунктове между Източен и Западен Берлин по време на Студената война) като шпионин и бил върнат в България със самолет. С много зор след 2 месеца и половина благодарение на хора от властта в България, Берлин и Русия отново заминава за Германия.

След 1989 г. е един от първите, които се включват в кампанията на тогавашната опозиция, и дори влиза във Великото народно събрание като

депутат от СДС

Той се ползва с влияние и има харизма. В парламента се отличавал от останалите дисиденти. Те странели от комунистите и дори от хората от БСДП. Докато Чирков бил широко скроен и бил приятел с Петър Дертлиев. “Ние се деляхме на сини и червени, не си общувахме, докато при него това го нямаше”, спомня си колега народен представител.

После се разочарова от СДС и го напуска. Признава, че го е направил, когато видял, че формацията тръгва в лоша посока.

“Вместо да изграждат структури, които да са в полза на обществото, те търсиха хора: “А ти знаеш ли коя е тази? Снаха е на еди-кого си. А този е син на еди-кого си”. Ето с това се занимаваха”, заявява професорът, който е бил член от Координационния съвет на СДС.

Въпреки разочарованието си от сините проф. Чирков си остава почитател на Иван Костов. Според лекаря той бил силен и

умен премиер

подобно на Богдан Филов през 40-те години.

“Когато България тотално банкрутира и един долар се продаваше за 3000 лв., този човек стабилизира икономиката. После всички го оплюха. Не можех да слушам такива неща и напуснах Координационния съвет на СДС”, заявява сърдечният хирург в свое интервю преди 2 години.

През 1996 г.

става част от групата, довела Симеон

Сакскобургготски в България - първо на посещение, а след това и в политическия живот. Двамата се запознават в Мадрид през 1992 г. През 1997 г. дясната ръка на Александър Чирков - Александър Табаков, е в делегация на Обединението за национално спасение (в чийто състав влиза и Ахмед Доган). Тя отива в Испания да иска подкрепата на царя за изборите. Впоследствие Чирков влиза в инициативния комитет, върнал Симеон в политиката у нас.

Първоначално кардиохирургът бил впечатлен от възпитанието и културата на царя и смятал, че ако той дойде в България, ще въведе нова форма на отношения между политиците.

“Никога обаче не съм го спрягал за премиер и той го знае - категоричен е професорът. - Симеон не беше за тази роля в динамично развиващата се България след промените. На срещата за решението за премиерския пост казах на всички, че

царят не трябва да става министър-председател,

а да сложи на поста свой човек и да стои зад него. Сакскобургготски също мислеше така, но всички останали скочиха с основанието, че това ще е предателство, защото народът вече го е избрал. Тогава казах на Костов да си сътрудничи с царя, но думите ми бяха изтълкувани погрешно. В медиите излезе, че искам да бъда министър. Това много ме вбеси. Аз обаче надцених интелекта на Симеон и го наблюдавах през цялото му управление. Видях, че той е човек, който не може да взема решения, при него нямаше развитие и затова се провали като държавник. Винаги стоеше настрана и нито веднъж не тропна по масата с твърда позиция.”

След разочарованието си и от царя проф. Чирков спира с участието си в политиката и се отдава само на професията си.