Това селфи не е от бляскавите. Направих го на 8 февруари в 3 часа през нощта пред кабинет УНГ на ИСУЛ. Жестока, неумолима болка, ухо, от което тече кръв и гной, събота в 3 през нощта чакам с цяла върволица от пронизително пищящи деца пред единствения кабинет по уши, нос, гърло за двумилионна София. Не, няма сила на света, която да ви помогне, нито холивудска, нито в евро, нито в кюлчета, ако закъсате с отит посред нощите в нашата европейска столица. Родилни болки, само че в главата. Седиш и чакаш да те приеме един единствен лекар за цяла София. Някъде към 4 сутринта го видях. Изскочи от кабинета прежълтял или така ми се видя на луминесцентните лампи на ИСУЛ, беше младо момче, явно се бореше да вземе специалност, иначе нормален човек не би издържал на този ад. Това беше в навечерието на КОВИД кризата. Нашата здравна система се беше строполила още тогава. Просто сега трупът се размириса.
Защо чак сега споделям това селфи ли?! Беше ме малко срам, да си призная. Ползвам Facebook да се показвам бляскава и весела. ?Но дойде време да ви кажа: Me too! Аз също! Като всички смъртни и аз спропаднах в катранената яма, наречена “Българско здравеопазване”. Това е черна дупка, която засмуква всички без разлика във възраст и социално положение! Засмуква пациенти, засмуква и лекари!
Все някога ще ви издебне слаби и беззащитни и ще ви налапа. Няма да можете да се скриете от нея. Исках да й платя, да се откупя, но нямаше на кого. Платих си за линейка, дойде да ме вземе за 6 минути. И после къде? В Черната дупка. Въртиш с линейката и пак там. Все пак леко се отървах. Пробитото тъпанче зарасна, слухът ми се възвърна, остана само един пищящ шум, като аларма на жилище. Тя няма да се махне. Ще ми напомня докато съм жива за онази нощ и за Черната дупка. Казах на мъжа ми: следващият път като снимаш филм някъде в чужбина и не дай си Боже стане нещо такова с детето ни, да знаеш, че трябва да имаш под ръка телефона на Нетаняху. Звъниш му в 3 през нощта и го караш да звънне на Бойко. Защото на тази територия всичко се решава от вожда. Няма държава, има племе. То си избра вожд. Вожд с пълна, еднолична власт, който 10 години се въргаля в пачки и кюлчета и решава проблемите аварийно. Сега обаче вождът изглежда притеснен, доста напрегнат, изпуска волана. Някой е хванал вожда за ... многоточието. А ние седим и гледаме, чудим се, ревем, дерем се във Фейсбук и обвиняваме вожда. Има и такива, дето още го бранят даже. Пък на мен вожда не ми е интересен вече. Искам да знам кога племето ще стане народ!