9 социални министри - сегашната Деница Сачева и осем нейни предшественици на поста, се събраха на първата по рода си дискусия на “Клуб “24 часа” Визионери”.

Те обсъждаха как се стигна до сегашното състояние на пенсионната система, която дава едва наполовина от заслужените доходи на възрастните хора. Има ли варианти за изход от тази ситуация и бърз ръст на пенсиите, така че доходите наистина да осигуряват достоен живот? Възможно ли е бързо и безболезнено решение за изплащането на вторите пенсии? - това също бяха теми на социалните министри. Основната тема бе справедлива ли е предлаганата от правителството схема за увеличение на пенсиите, при която тези на по-бедните ще растат повече, отколкото на пенсионерите с по-високи доходи. Всеки от деветимата социални министри представи и своя концепция за проблемите и техните решения в изказванията си. Започнахме с Емилия Масларова, представихме ви мнението на Минчо Коралски, Иван Нейков, Хасан Адемов и Лидия Шулева. Днес ви представяме позицията на Ивайло Калфин.

Ивайло Калфин е социален министър между ноември 2014 г. и май 2016 г. Обяви реформирането на пенсионната система за свой приоритет. Реформата от 2015 г. въведе плавното увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране. Промените трябваше да вдигнат пенсиите с 40% за 12 г. Това трябваше да стане възможно с предложената от правителството схема за плавно увеличаване на тежестта на годините стаж в пенсионната формула. През 2015 г. всяка година има коефициент 1,1 и той трябва да стане 1,5. През 2019 г. замръзна на 1,2. Калфин успя да ограничи законово злоупотребите с детските надбавки и с подпомагането на майките студентки, без да се ограничават права. По негово време се въведоха еднодневните трудови договори.

1. Реформата от 2015 г. щеше да вдигне пенсията до 65% от последната заплата

Пенсионната реформа през 2015 г. бе колективен труд. Удивлявам се как може нещо да е суперуспешно, а след това всеки министър да му прави реформа. Когато нещо е много успешно, то трябва да работи. Мечтата на социалния министър е да се занимава с други работи - пазара на труда, социалното подпомагане, а не непрекъснато, който влезе в този кабинет, да започне да се занимава с пенсионната система. Очевидно в нея има проблеми, но не може да се променя цялата система. Тя е дългосрочна и тромава, но ако през няколко години се сменят основите , ще стане абсолютен миш-маш и тя тотално ще се обезсмисли.

Тогава имаше проблем с нарастващото финансиране от държавния бюджет към фонд “Пенсии”, което бе минало 50% и перспективата беше много негативна. Хората имаха ниско доверие в пенсионната система. Имаше много изключения в пенсионирането, а средната възраст на пенсионирането бе под 50 г.

Разликата в пенсиите на мъжете и жените беше огромна заради различен стаж, заплащане и т.н. Това, което направихме, бе да коригираме тези дефекти на системата. Достатъчно плавно увеличихме изискванията за възрастта и за стажа. В същото време се опитахме да вкараме един важен параметър - заместващия доход. Така човек ще знае какъв процент от заплатата ще вземе, когато се пенсионира. Целта бе постепенно той да стигне около 60-65%, сега е 42%. Естествено, че това не може да стане веднага, но това беше идеята, когато го заложихме - постепенно да се стигне до коефициент 1,5.

Целта бе да се върне доверието и хората да започнат да се осигуряват на реалните си доходи. Махнахме доста голяма част от изключенията, като в тристранния диалог имаше консенсус.

2. Не може да има таван на пенсиите

Не е нормално според мен да има ограничение на тавана и максимален осигурителен доход. Ограничението може да бъде за известно време, но този период вече продължава 20 г. Това не е нормално от гледна точка на доверието на хората.

За съжаление, в следващите години бе отменено нарастването на коефициента до 1,5, отново бе върнат и таванът. Така се връщаме години назад.

Този модел трябваше да стабилизира финансово НОИ и да спадне субсидията във фонд “Пенсии” от републиканския бюджет. Такава субсидия винаги ще има, но тя не трябва да бъде повече от осигуровките.

Двата елемента, които са важни за пенсионната система, са периодът и вноската, на които си се осигурявал.

Без тях тя се връща в предишна епоха, в която са смесени социални плащания, пенсионни, здравни. Това съвсем ще доразбие цялата система.

Аз съм притеснен от увеличението на тавана, без да се развърже от максималния осигурителен доход, от това да се увеличи минималната пенсия, така че близо половината от пенсионерите ще получават едни и същи пари. Всичкото това са действия в посока да се ликвидира точно тази логика - да има значение стажът и осигуровката.

Разбирам, че има кризисна ситуация, но кризата минава, живот и здраве, ще се върнем към някаква нормална ситуация. Но не е нормално с дългосрочна система да се компенсира временна кризисна ситуация, има социална система, има различни други възможности, с които могат да се подпомогнат хората с ниски доходи.

Намерени са допълнителни пари, с които можеха да се преизчислят пенсиите с нов осигурителен доход. Всички тези действия в момента водят до разбъркване на цялата система. С тези пари може да се направи много по-справедлива корекция на пенсиите, като се запази някаква логика.

Призовавам да върнем коефициента и нарастването на пенсиите. Заместващият доход е централен аргумент хората да вярват в тази система.

3. Смесването на социални и здравни помощи с пенсионното осигуряване води до лош резултат

Не успяхме да направим реформата при пенсиите за инвалидност и в цялата система. Моята идея бе да приложим методиката на Световната здравна организация, която да оценява не колко невъзможно е човек да не работи, а какво му е възможно.

Това предполагаше едно сложно взаимодействие с Министерството на здравеопазването, което за съжаление, не можа да се случи. Още от 2000 г. голяма част от инвалидните пенсии на практика допълваха пенсиите за труд, това не е нормално.

Смесването на социално подпомагане, здравно подпомагане и пенсионно осигуряване води до много лоши резултати.

4. Не е нормално заради втората да се намаляват пенсиите от НОИ

Вторият стълб също бе на дневен ред. В парламента се създаде комисия за частните пенсионни дружества, в която гледаха какво ли не - включително комисиони, такси. Бяхме принудени да изчакаме комисията да излезе с някакви резултати, но за съжаление, те не бяха забележителни. Това, което успяхме да направим, е да дадем възможността първите пенсионери с втора пенсия да преместят сметките си в НОИ и поне първият натиск да бъде преодолян. Това отпуши клапан, който щеше да създаде много сериозно напрежение. Не дадохме правото всеки да мести пенсията си до последния момент, защото се търсеше съгласието на всички.

Признавам си, че имаше остра реакция от пенсионните фондове, които казаха, че това им пречи да си планират управлението на финансите, а те имат основания с този аргумент. Спряхме и вдигането на вноската за вторите пенсии, която трябваше да стигне 7%. Не е нормално да се вдигат вноските и да се намаляват пенсиите от НОИ. Държавата субсидира солидарния фонд, но не и частните, а от тях очевидно имаме високи очаквания.

Законопроектът за фазата на изплащане на вторите пенсии, който бе разработен от Бисер Петков и сега се разглежда от министър Деница Сачева, е хубав. Страх ме е, че няма да реши проблема.

Когато имаме две системи - солидарна, която се субсидира от държавата, и такава на капиталов принцип, която не се субсидира, даже и да се решат временно проблемите, в бъдеще пак ще се появят. Или трябва да останем с два стълба вместо с три, или да се намери начин да се подпомагат и плащанията в частните пенсионни фондове.

Очаквайте в следващи броеве на "24 часа" и www.24chasa.bg вижданията на  Зорница Русинова, Бисер Петков и настоящата министърка Деница Сачева. Над 1000 въпроса бяха зададени към министрите от читатели на "24 часа". На част от тях те отговарят пряко, а за всеки конкретен казус “24 часа” ще потърси отговорите от социалното министерство и НОИ и ще публикува решението на проблемите.