“Нараняванията бяха брутални, но той каза, че полицаите са я пребили”, спомня си приятелката й Валентина Пенева

“Не знаехме къде е адресът ! Не даваше да говори с други мъже и да работи, купи телефон на ваучер, за да не звъни на никого”, споделя още нейната близка

Близо 10 месеца след изчезването на Антониа Венциславова от Копаница болезнената истина излезе наяве. Преди броени дни ДНК пробите на костите и косата, които бяха открити в куфар на 7 октомври край Радомир, категорично потвърдиха, че 30-годишната жена е станала жертва на ужасяващо престъпление. Съмненията, че може да е напуснала страната или сама да е сложила край на живота си, се изпариха мигновено, а посоката на цялата мистерия смени своя ракурс.

За близките на Ани сякаш съдбата й вече беше предизвестена. Още в първите минути, в които стана ясно, че следите й са безвъзвратно изгубени, те вече можеха да посочат името на човека, който е замесен в случилото се с нея.

Това е обявеният за издирване от властите Любомир Лозанов, който е приятел на Венциславова. Той напуска страната веднага след нейното изчезване. Извинението му е, че заминава за друга държава, тъй като е намерил по-доходоносна работа.

Днес мъжът е единственият заподозрян за убийството. Остава загадка обаче каква е била причината за посегателството и дали е вярна информацията, че лично неговият баща е помогнал да бъде прикрито бруталното престъпление.

Едно е ясно - отношенията между Лозанов и Антониа били повече от бурни. Тя била добра и се примирявала, а той бил избухлив и нервен. За връзката им и какво точно се е случвало през цялото време между тях, за първи пред "168 часа" разказва една от най-близките приятелки на Ани - Валентина Пенева.

- Валентина, от колко време се познавате с Антониа и помните ли кога тя срещна Любомир за първи път?

- Познавам Антониа, откакто се помня. И двете сме родени в село Копаница. Винаги сме били много близки, знаем се от деца. Преди да срещне Любомир, тя имаше дългогодишна връзка с друго момче. Бяха заедно над 10 години, разделиха се много нормално, нямаше никакви проблеми и драми. И до ден днешен той ни е познат и си говорим много. След края с него известно време тя нямаше отношения с абсолютно никого. Любомир всъщност се появи доста по-късно. Мисля, че техен общ познат ги срещна. Доколкото знам, той сам поискал да се запознае с Ани, след като видял нейни снимки.

- Какво впечатление ви направи Любомир в самото начало и как изглеждаше връзката им тогава?

- Честно казано, не ми направи никакво впечатление. Тогава той не се държеше зле. Тя самата не е споделяла да имат някакви проблеми или стряскащи неща, които да ме притеснят. Виждала съм го няколко пъти. В един от първите такива Антониа го доведе вкъщи, а Любомир през повечето време мълчеше. Почти нищо не каза. Нямаше дори как да изградя някакво конкректно мнение за него.

- Кога той показа истинското си лице?

- Може би след първата година показа наистина какъв е. Разбира се, в началото не започна с физическото насилие, а с психологическо. Появиха се честите скандали и кавги, въпреки че във всяка връзка има такива. Тогава мислехме, че това са съвсем нормални неща. По-късно обаче всичко загрубя. Ани все по-често започна да се прибира при майка си и при баща си. Говореше неща, които мен самата ме ужасяваха. Споделяше това, което той й набиваше в главата. В един момент тя вече беше изгубила самочувствие, вяра и увереност. Тогава ни светна червена лампичка. Решихме да й обясним, че това не е нормална връзка. Тя обаче не ни слушаше. Така се стигна и до агресията. Започна и посягането. То ставаше все по-жестоко.

- Имало ли е побой, след който тя е попадала в болница?

- Да, имало е такъв и той беше изключително жесток. Тогава всичко беше станало след някакво празненство. Двамата си бяха пийнали малко повече и се бяха скарали. По време на спора Любомир я беше ударил. Дали един, два, или повече пъти, не знаем. Тя беше изпаднала в безсъзнание и се събуди чак в болницата. Имаше брутални наранявания. След изписването майка й и баща й си я прибраха вкъщи. Любомир обаче разказваше, че бил извикал полиция и дошлите на място униформени са я пребили, а не той. Това бяха пълни глупости, на които не вярваше никой. Самата Ани в един момент започна да осмисля какво се е случило и стигна до извода, че това е абсурдно. Точно след този случай майка й я беше склонила да пусне молба за ограничителна заповед. Тя беше решила, че не иска повече да живее този живот. Искаше ново начало. Това продължи само 2 месеца. След тях нещата тръгнаха в друга посока. Любомир отново започна да я търси. Звънеше й постоянно. Накрая се събраха Не знам какво й е говорил, но той дори сам не й даде шанс тя да се откъсне от него. Отново я беше убедил, че не е виновен за случилото се. Тя оттегли молбата. След това отново започнаха същите скандали като преди. Караха се и се сдобряваха хиляди пъти. Имаше един период от време, в който живееха и при неговите майка и баща. Дори там се беше случил някакъв жесток побой.

- Неговата ревност ли беше причината за скандалите им?

- Да, той беше болезнено ревнив. Не обичаше Ани да общува с други хора, нито да излиза без него. Споделяше ми, че когато двамата са в компания, в която има други мъже, тя само мълчи и не смее да говори с тях или дори да им се усмихне, защото той се сърдел. С нас - приятелките й, се виждаше, когато се прибираше при майка си и баща си. Дори не й разрешаваше да работи. Още по-странното във връзката й с Любомир беше това, че той й даде един телефон на ваучер и тя просто не можеше да звъни и да говори с никого. Единствено ние можехме да й се обаждаме. Не знаехме и адреса, на който двамата живееха. Майка й нямаше идея къде се намира квартирата й с Любомир. Веднъж се видяхме на празника на града, той не беше дошъл просто защото не ни харесваше, и аз я попитах: "Ани, този да не ти направи някакъв проблем? Обади му се, ако иска да дойде, никой няма да се държи лошо с него". Той така и не дойде. Единственото, което тя каза, беше: "Спокойно, ще се оправя, нищо няма да се случи". Последните една-две години Любомир просто я отдръпна от всички.

- Тогава ли тя стана по-студена към близките си?

- Никога не е ставала по-студена към близките си. Чувствах, че сякаш се срамуваше от това, което й се случва. Споделяше ни, но започна все по-рядко. Избягваше темата. Веднъж ми каза, че той, без да я пита дали иска, или не, й заявил, че ще имат деца. Разбира се, самата Антониа е осъзнавала, че връзката, която имат двамата, изобщо няма да е здравословна за отглеждането на едно дете.

- Имаше ли момент през последните месеци, в който да е споделяла, че иска да сложи точка на тази връзка?

- С Ани се видяхме за последно на погребението на една наша приятелка. Тогава тя ми каза: "Любо ще заминава при негови приятели в Австрия и аз ще отида да го видя днес. След това може би ще дойда при теб в София, за да си потърся хубава работа". Тогава аз й отговорих: "Ани, учила си славянска филология в Благоевград, можеш наистина да започнеш на хубаво и платено място". Такава ни беше уговорката. Разбрахме се на следващия ден да се чуем, аз да й се обадя, за да дойде при мен за два-три дни. Помолих я да не ходи при него, защото си представих отново как ще се карат, че той ще започне да й говори някакви глупости за заминаването си. Сега, като се замисля, тя гледаше нормално на отпътуването му. Чувстваше се добре. Доколкото знам, не я е карал да ходи с него насила. Не е показвала и да страда от това. Мисля, че последните месеци, в които се караха постоянно, вече й беше писнало от вечните раздели и събирания. Казваше, че го обича, но е време за края.

- Знаете ли какъв е бил последният й разговор с Любомир, преди да изчезне?

- Не знам какво точно са обсъждали помежду си. Не съм наясно и с това кой от двамата е поискал да се видят, преди да замине. Знам, че се бяха скарали и той даже не й беше звънял. Тя също беше категорична, че няма да му звъни. Това очевидно не е проработило и Любомир я е потърсил. Какво й е обяснявал, аз не мога да кажа. Нямам никаква представа и защо е поискал да се срещнат. Не ми е изглеждала изобщо притеснена. Усмихваше се, както винаги.

- Имате ли представа колко време след изчезването на Ани Любомир напуска страната?

- Не мога да ви кажа със сигурност. Тя ми беше споделила, че той ще замине на 11 януари, но дали се е случило наистина тогава - не знам.

- Някой изобщо подкрепяше ли тази връзка?

- Абсолютно никой. Майка й и баща й бяха против, притесняваха се за нея. Непрекъснато ходеха да я прибират, търсеха я, говореха й, че не е редно да живее с този човек, дори да общува с него. Молеха й се дори. В един момент Антониа дори започна да ходи и на психолог. Аз толкова се бях разтревожила след онова пребиване, което приключи в болница, че сама звънях на неправителствени организации, за да търся помощ. Много сме й говорили, но без нейно съгласие просто нямаше как да се случи нищо. Майка й изживяваше всичко много болезнено. Звънеше й постоянно. Понякога Антониа не вдигаше телефона, друг път Любомир вдигаше вместо нея. Беше някакъв ад за близките й. Стана като порочен кръг. В един момент тя вярваше, че е виновна за всичко. Може би от страната на Любомир е имало такива, които са ги подкрепяли, но от нейна страна - никой.

- Истина ли е информацията, която някои медии тиражираха, че Антониа е имала проблеми с наркотиците?

- Не, имаше един период, в който пушеше марихуана, но никога не е била пристрастена. След онзи побой, когато си остана дълго време вкъщи, тя не е пила изобщо алкохол дори, камо ли да е вземала някакви наркотици. За Любомир вече не знам. Той може да е имал наркотична зависимост. Не мога да съм сигурна обаче какво се е случвало, докато са били заедно.

- Като човек, който я познава най-добре, можете ли да кажете каква беше тя като характер?

- Изключително добър и мил човек. Така беше възпитана и от родителите си. Майка й и баща й са прекрасни хора, които винаги са били изключително отговорни към децата си. Обичат ги силно и са правили всичко възможно те да се чувстват добре. Тези хора са родители за пример. Самата Ани беше много прилежна ученичка, дори я пратиха на "Еразъм" в Чехия. В нашия випуск може би беше една от най-умните. Беше и мила с всеки. Можеше да направи всичко за когото и да е. Раздаваше се и смяташе, че доброто се връща на хората. Правила е неща, които не са толкова редни, но всеки от нас ги е правил. Нейната философия за живота беше, че няма лоши хора. Точно затова вярваше, че Любомир ще се промени. Мислеше, че нещата между тях ще се оправят.