Тази година бразилецът навърши 80, а вечният му съперник ­ 60, но легендата за тях е още млада и пълна с живот

Дон Диего най-сетне реши да зарови томахавката и произнесе почти сензационното “Честит рожден ден на Краля!”

B края на октомври светът бе длъжен да се поклони на своите полубогове. Херакъл, Язон или Тезей отдавна са се качили на Олимп при своите родители, но по тази земя все още се разхождат герои, които имат нужда от цялото ни уважение. 2020 г. е по-особена за тях, и то не заради пандемията от коронавируса.

Първо Пеле посрещна своя 80-годишен юбилей, а няколко дни по-късно Марадона отпразнува 60-ия си рожден ден. Кръгли годишнини, много подаръци, поздравителни адреси и, разбира се, поредният идеален повод да бъде разпалена отново войната кой е по-великият от двамата.

Много години минаха, но оръдията не замлъкват. Мине не мине, и някой от футболните легенди - съвременници на двамата полубогове, се произнася, че единият наистина е страхотен, но другият никога няма да бъде надминат по величие. Или пък спортно издание се усеща, че е позагубило интереса на аудиторията си, и решава да разпали страстите с поредната класация за най-добър футболист на XX век или въобще за всички времена.

Хората гласуват, специалистите се карат, оръжията трещят. Много думи бяха изстреляни от двете страни, много статистики гърмяха като ужасяващи бомби, но тази война очевидно никога няма да приключи с победата на единия от двата лагера.

Пеле и Марадона са може би най-добрите футболисти, които светът видя през миналия век, и това е единственото възможно решение в тази наистина заплетена ситуация. На камък удариха всички други опити короната да бъде връчена на единия от двамата. Спомнете си само класацията за номер 1 на XX век. Тогава от ФИФА решиха да се позоват на статистиката. А тя е стряскащо пристрастна към каузата на бразилеца. В крайна сметка Едсон Аранчис до Насименто е единственият трикратен световен шампион и е много малко вероятно някой някога да успее да изравни това постижение, пък камо ли да го надмине.

Пеле също така е вкарал стотици гениални голове, допринесъл е за развитието на южноамериканския футбол, издигнал е своя “Сантос” до ранга на големите европейски грандове, участвал е в купища благотворителни акции...

С други думи – много й беше лесно на Световната футболна централа да връчи генералската палка на гениалния бразилец.

“Пеле винаги е бил любимец на ФИФА и точно заради това му дадоха наградата за най-добър футболист на XX век”, избухна преди вече доста години Диего Армандо Марадона, за да отвори втори фронт във военните действия между Аржентина и Бразилия. След това “прозрение” на Дон Диего двамата трайно си развалиха отношенията, а феновете изненадващо застанаха на страната на аржентинеца. Защото пак в класация на ФИФА за футболист номер 1 на XX век Марадона също завоюва първото място, но това беше състезание, решено от гласовете на феновете.

Изглежда, че през всичките тези десетилетия се подреди следната странна ситуация – Пеле беше фаворизиран от белите якички във футбола и от статистиците, разбира се. Докато обикновените запалянковци все гледаха някак да откраднат от славата на най-добрия нападател на “селесао”, за да я дадат на лошото момче на аржентинския футбол. Да, Марадона спечели “само” една световна купа, направи “Наполи” шампион в Италия и триумфира в турнира за Купата на УЕФА пак с екипа на “небесносините”, но тези геройства не са достатъчни, за да се изправи срещу звяра Пеле. И все пак хората го обичаха, не, обожаваха го и пожелаха той да сложи короната на лудата си глава. Защото за разлика от Пеле Марадона не само вършеше гениални неща на терена, но успя да превърне в шоу и личния си живот.

В Италия например го обожествиха именно заради нежеланието му да се съобразява с установените норми. Точно там му се роди дете, а той се изрепчи пред камерите, че въобще не познава майката и няма да влезе в ролята на баща. Наистина скандално поведение, за което биха го разпнали на кръст в друга точка на планетата. Обаче италианците го харесваха точно такъв – див, лош и скандален.

Нямаше значение Пеле колко гола е вкарал и колко купи е спечелил. Техният Дон Диего също сътвори космическа красота на терена, а след това продължаваше да вълнува сърцата с изцепки, които са толкова характерни за обикновения човек.

Големите футболни организации, мощните бизнес корпорации бяха на страната на Пеле. А Марадона беше обявен за човек на италианската мафия, на дребните тарикати и на стотиците милиони по тази земя, които мразят да спазват правилата. Та кой друг би бил по-подходящ за символ на дребния и често прецакван човечец от футболиста, успял да вкара гол с “божията си ръка”, изхвърляйки от световното надменните англичани. Да, това е футболно престъпление, да, това е измама, но кой се интересува, когато с онзи гол се създаде една легенда, която ще живее вечно и ще се предава от поколение на поколение.

Интересното е, че двамата полубогове продължиха да следват ролите си и след като спряха да градят легендите си на терена. Пеле беше министър на спорта, нае се да ограмотява бразилците, обикаляше официалните вечери на богатите и “правилните”. Марадона продължи да купонясва до зори и се зае с амбициозната задача да се саморазправи със световните запаси от кокаин. Двамата продължиха да бъдат емблеми на различни ценности и морал.

Само в личния си живот се доближиха максимално един до друг. Но нямаше как да е другояче на фона на огромната им любов към красивите жени. Преминаха през много връзки, създадоха много деца, някои от които извънбрачни.

Сега децата са пораснали и на свой ред са създали свои наследници. А двамата велики дядовци се съобразяват с годините и гледат да го карат по-полека. Това, разбира се, се отнася в по-голяма степен за Пеле, защото големият му враг все още се мъчи да избяга от старостта и да живее като двадесетгодишен бохем. Но точно тук приказката за неговата божественост приключва.

Колкото и да е легендарен и успял, той ще трябва да се съобрази с природните закони. И с предупрежденията на лекарите. И все пак рожденият му ден ще бъде бляскаво събитие. Дон Диего просто няма как да разочарова милионите си почитатели, колкото и да се опитва да скъса с предишния си опасен начин на живот. Дали ще му се получи? Аржентинецът вече показва по-мъдрата си и улегнала страна от характера. Навръх рождения ден на Пеле той демонстрира категорично желание да бъде сложен край на дългогодишния конфликт. Марадона прати честитка за рождения ден на бразилеца чрез социалните мрежи.

“Искам да се присъединя към световните поздрави, честит 80-и юбилей на Краля!”, написа Дон Диего в социалната мрежа. Опитайте се само да си представите какво му е струвало да признае за крал своя вечен съперник... Как да не го обикнеш? Всъщност как да не ги боготвориш и двамата!