Сраженията в Карабох са продължение на президентските избори в Беларус и провала на цветната революция в Минск в комбинация с успеха на цветната революция в Армения и свежата "цветна революция" в Киргизстан. Решението за войната в Карабах е взето в Анкара, след телефонен разговор с Берлин и Вашингтон. Войната в Карабах е продължение на събитията в Беларус, а не на Карабахската война 1991-1994 г. В геополитическата драма на Кавказ ролите са раздадени. И те са пределно ясни. Азербайжанският президент Илхам Алиев вече играе ролята на Гаврило Принцип. А неговият настойник и покровител ще трябва да разучи ролята на Драгутин Дмитриевич. Мисля, че Илхам Алиев започва да се усеща за курт-капана, в който е попаднал. На него се разчита да срути ОДКБ, с което ще пропилее всичките му усилия да поддържа добри отношения с Москва. Реално Илхам Алиев става съратник на Тихановска, противник на Кремъл. А този, който играе ролята на Драгутин Дмитриевич с прехвърлянето на джихадисти в Карабах се опитва да замени Ислямска държава, която трябваше да насочи своята експанзия към бившите съветски републики в Централна Азия и най-вече към Поволжието и Татарстан, където живеят руските мюсюлмани. За да се търси на етноконфесионална основа конфликти и разпадане на Руската федерация. За съжаление турците правят опасен експеримет. Анкара на практика се опитва да провери до колко е висок прагът на употреба на тактическо атомно оръжие от страна на ведомството на Сергей Шойгу. През 90-те турците се заиграха с чеченските терористи и им бе показан в този смисъл "жълт картон"от един руски полковник, който прочете доклад на международна военна конференция в Турция. Тогава Анкара разбра сигнала. Реджеп Ердоган е автентичен "Драгутин Дмитриевич" и ако не бъде спрян ще направи много "бели". Не само в Кавказ.

От фейсбук