Четвъртият затворник в групата не успява да ги настигне и по-късно разкрива плана им пред ФБР

Изобретателните Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин копаят дупка и правят сал в продължение на шест месеца

Възможно ли е едно бягство от най-строго охранявания затвор да не бъде разкрито цели 50 години, особено когато престъпниците са трима? Ако ставаше дума за всеки друг зандан, тази история едва ли щеше да представлява особен интерес. В случая обаче това е санфранциският Алкатрас, зад чиито решетки е лежал и най-известният американски гангстер Ал Капоне.

След 1934 г., когато федералното бюро на затворите променя статута му и го превръща в най-строго охранявания, в него ще бъдат изпратени едни от най-опасните бандити, подвизавали се някога в САЩ. Сред тези, които получават сурови присъди и попадат в килиите на острова, се нареждат и легендарният убиец Робърт Строуд, известен като Птичаря на Алкатрас, банковият обирджия Джордж Кели-Картечницата, най-ловкият влаков крадец Рой Гарднър и спецът в отвличанията Алвин Карпис.

Твърди се, че за 29-те години, в които един от най-известните затвори действа, 36-има пандизчии са направили опит да избягат от него. Част от тях са залавяни още в началото. Други биват разстреляни, а трети се давят в бурните води на Санфранциския залив, който обгражда острова от всички страни.

Трима от престъпници, заточените там, записват имената си като единствените успели да се "изпарят" от Алкатрас завинаги, и то успешно. Това са Франк Лий Морис и братята Джон и Кларънс Англин. Много преди рецидивистите да попаднат зад решетките, те започват да градят една обещаваща криминална кариера. Джон и Кларънс попадат за първи път в затвор, когато са на 20 години. Лежат за различни престъпления - най-вече грабежи, първият от които е на банка. Франк Морис пък е стар познайник на американските власти, чието досие е пълно с обири и наркотици.

Към групата за бягство се присъединява и Алън Уест, който попада в Алкатрас за автокражби.

Четиримата рецидивисти започват да работят върху плана през декември 1961 г., когато попадат в съседни килии и преоткриват приятелството помежду си. Мозък на "акцията" според властите е бил Франк Морис, чието IQ надскача 130. Той събрал групата, с която дълго обсъждали как да се случи бягството от най-охранявания затвор в Америка.

Смята се, че Морис и братята Англин са прекарали шест месеца, в които са дълбаели дупки с всякакви материали, които са имали подръка. Те са успели да разширят вентилационните канали под мивките си само с помощта на стари триони, заострени лъжици от столовата и електрическа бормашина, направена от мотора на прахосмукачка. Замаскирали дупките в килиите си, като слагали картони, боядисани в същия цвят като стената. Шума от работата, когато тя била по-усилена, криели с акордеона на Морис, докато той свири.

След като дупките станали достатъчно широки, за да могат да преминат през тях, те установили, че са стигнали до неохраняван коридор, който бил разположен точно зад килиите. Благодарение на него успели да се изкачат и до затворен покрив на затвора, където решили да направят нещо като офис. Именно в него те събирали всякакви подръчни материали. Там направили и импровизиран сал от скрепени и зашити плътно един за друг петдесет дъждобрана. Сами създали и гребла, използвайки дървесина и пирони.

За да бъде напълно завършен планът те създали и кукли с глави от бетонен прах, тоалетна хартия, сапун, паста за зъби и истинска коса, която взели от затворническата бръснарница. Идеята била под завивките на леглата си да наредят дрехи, кърпи и въглавници, така че всичко това да добие човешка форма, а надзирателите да мислят, че те спят.

Вечерта на 11 юни 1962 г. планът за бягството вече бил в действие. Към 22,00 ч. Морис и братята Англин се изкачили на покрива на затвора.

Надзирателите чули силен удар, но това изобщо не ги накарало да проверят откъде идва той. През това време тримата вече стигнали до края на сградата откъдето се спуснали по голяма тръба. След като стъпили на земята изкачили две поредни огради от бодлива тел, за да стъпят на брега. Мястото не влизало в полезрението на надзирателите, които се намирали върху кулите. Прожекторите също не ги осветявали. Според разследващи малко след 22,00 ч. те пуснали във водата сала, които носели със себе си, качили се на него и отплували към остров Ангел.

Не дочакали Алън Уест. Затворникът не успял да се движи по график. Размерът на неговата дупка, която издълбал в килията си, намалял значително в денонощието преди бягството. Причината - циментът се втвърдил прекалено много. Когато той успял да разшири с голи ръце дупката, за да стигне до мястото, на което трябвало да се чакат с останалите престъпници, установил, че другите вече са тръгнали. Решил, че няма да успее да ги настигне, и се върнал обратно в леглото.

За бягството се разбрало чак на сутринта. През следващите 10 дни последвало мащабно търсене по въздух, море и земя. Три дни по-късно на съседния остров Ангел бреговата охрана намерила гребло. В същия ден охранители от друга лодка се натъкнали на портфейл, пълен с листове с имена, адреси и снимки на приятели и роднини на братята Англин. На 21 юни на плаж недалеч от моста Голдън Гейт пък са открити парчета от дъждобраните, използвани за сала. Близо до Алкатрас намерили и спасителна жилетка направена отново от дъждобрани.

От ФБР заключили, че мъжете са се удавили, въпреки че телата им никога да не са били открити. За целия план пред властите разказал не кой да е, а самият

Алън Уест, който така и не успял да избяга с другите. Той дал подробно описание на всяка една стъпка, която са планирали заедно с останалите рецидивисти. Благодарение на тази ценна информация Уест не е наказан за абсолютно нищо.

Още същия месец в американската преса започва лансиране на различни сценарии за бъдещето на тримата бегълци. Норвежки кораб сигнализирал, че е попаднал на човешко тяло, което се носело на повърхността на водата. Осем месеца след бягството човешки кости са открити на бряг. Изследвания ще покажат, че те са били на мъж, който е бил приблизително на възрастта на един от затворниците.

Още куп сигнали за трупове ще поддържат легендата жива през годините. В крайна сметка официалната позиция на ФБР е, че шансовете тримата мъже да са оцелели в бурните течения на залива са абсолютно нищожни. Според информация на властите бегълците искали да стигнат до суша, където да откраднат дрехи и кола. Сигнали за такива кражби до тях обаче не са получавани, което може би означавало, че те така и не са успели да стъпят на земя.

Следват множество обаждания за това, че мъжете са били забелязвани в различни краища на света. През януари 1965 г. ФБР разследва слух, според който Кларънс Англин живее в Бразилия. Агенти на службите дори са изпратени там. Тогава това така и не пожъна успех. Същата версия е лансирана и през 2016 г., когато семейството на братята бегълци показва пред медиите

снимка на двамата от Бразилия

Роднините им твърдят, че са я получили от международен трафикант на дрога, който се казвал Фред Бризи и ги познавал още от младини.

Две години след 1965г. мъж твърди, че е срещнал Морис в Мериленд. Казва, че вече бил с мустаци и брада, и е сигурен, че мистериозният човек е именно издирваният беглец.

Семействата на затворниците също получавали смесени сигнали. Майката на братята Англин например до смъртта си получавала анонимно цветя за Деня на майката. Друг роднина на двамата мъже разказва, че понякога телефонът звънял, а когато той вдигнел, се чувало само дишане.

На погребението на бащата на Англин през 1989 г. пък се появили двама непознати мъже с бради, които плакали до тялото му и го целували, а малко след това си тръгнали, без да кажат на никого нищо.

Същата година жена, представяща се под името Кати, подава сигнал, че във ферма близо до Мариана, Флорида, живее единият от престъпниците. Години по-късно още една жена ще свидетелства, че е засичала Кларънс Англин в района. Ще посочи и как точно е изглеждал той.

Окончателно случаят е приключен на 31 декември 1979 г. след 17-годишно разследване. Констатацията - салът се е разпаднал и е потънал, а тримата осъдени са опитали, плувайки, да го извадят, но в един момент се отказали и телата им се понесли навътре в морето от бързите течения на залива.

Само преди две години Франк Морис и братята Джон и Кларънс Англин отново влязоха под прожекторите, след като CBS San Francisco се сдоби с писмо, за което се твърди, че е писано от един от тях. Оказва се, че то е получено в полицията още през 2013 г.

"Името ми е Джон Англин - пише в него авторът. - Избягах от Алкатрас през юни 1962-ра с брат ми Кларънс и Франк Морис. Сега съм на 83 години и здравето ми е разклатено. Болен съм от рак. Да, измъкнахме се онази нощ, но беше на косъм. Ако обявите по телевизията, че ще ми бъде гарантиран престой в затвора не повече от година и ще получа медицинска помощ, ще ви пиша, за да ви разкрия точно къде съм. Това не е шега..."

Федералните власти така и не приемат предложението му. Опитват да стигнат до изпращача, но без успех. Подлагат почерка на криминологичен анализ, но и това не дава разултат. В писмото човекът, който се представя за Джон Англин, допълва още, че брат му Кларънс е умрял през 2011-а, а Франк Морис - през 2008 г. Авторът така и не бива открит никога.

През януари тази година ирландската компания Identv съобщи, че с помощта на изкуствен интелект е разкрила къде се крият братята каторжници, избягали от Алкатрас. Това се е случило благодарение на програма за визуално разпознаване на лица, която е обработвала масив от данни. Тя е открила мъжете на снимка, направена 13 години, след като те са избягали от строго охранявания затвор. На нея Англин били с дълги коси и слънчеви очила, а според машината вероятността за съвпадение била 99,7%. От това обаче също нямаше никакви последствия.