Как държавният глава и Васил Божков се оказаха на общ протест и със сходни проблеми

В западната преса хитът са антикорпоративните статии, разгръщат се щедро на фона на новата златна треска – надпреварата за производството на ваксини. Предупреждават, че сме свидетели на последната битка между традиционната власт и най-богатите корпорации, претендиращи за световно господство. Цитират Бил Гейтс и СЗО, които неуморно внушават, че единственият начин да си върнем стария живот е цялото население на планетата да се ваксинира. Нищо по-долу! И стискат палци вирусът да не изчезне, че инвестиции в поточни линии и молекули за стотици милиарди ще отидат на боклука.

На местно ниво, разбира се, войната за планетата се усеща по-слабо, всяка държава се концентрира върху собствените си душмани. Специално в България отдавна отглеждаме благодатна почва за цъфтеж на илюзии.

През 1994 г. студентското предаване

“Ку-Ку” бе свалено

от ефира на БНТ,

след като описа как би изглеждал животът ни под властта на двата най-мощни по онова време холдинга “Трон” и “Мултигруп”. Срастването на държавата и мафията бе толкова агресивно, че ръководството на националната телевизия дори не се опита да обясни на данъкоплатците какво, аджеба, му e лошото на това предаване. Едва 5 години след рухването на Берлинската стена цензурата все още се възприемаше от обществото като юнашка демонстрация на сила, вместо за скандална минаваше за неизбежна.

И така, в пълен комфорт и в условията на задоволителен електорален рейтинг, всички правителства от началото на 90-те, без изключение, си отгледаха чисто нова олигархична класа. Днес някои среди с придворна психика яростно надигат глас, че не всички олигарси били еднакви, имало и свестни, по-добри, умни и красиви от другите. Заради тях най-вече цитирам възможно най-ширпотребното определение за това явление, дадено в Уикипедия: “В съвременния смисъл на думата, олигарси са онези състоятелни граждани, които са монополизирали държавната изпълнителна и законодателна власт.” С други думи,

олигархът може да бъде добър, колкото е боата,

която не убива веднага, а стиска и задушава бавно жертвите си дни наред.

Няма и не може да има дори капка съмнение, че олигарсите са опасни за демократичната държава, те са умалена, но не по-малко цинична, алчна и нагла версия на световните корпорации. И вместо да маршируват под знамената им, хипнотизирани от воя на своите вувузели, обществата са длъжни да разобличават очевидните им манипулации и домогвания. Нима не е ясно и за слепите котета, че днес в България политико-олигархичният модел е яхнал протестите и ги развява както си ще? Що за лидерско изказване може да бъде “Не познавам Маджо”?

На 9 юли 2020 г. имаше две ярки събития – прокурори влязоха в президентството сутринта, а в късния следобед се проведе първият масов протест срещу Борисов и Гешев. Веднага на площада цъфнаха трима пажове, приближени на хазартния олигарх Васил Божков, обявиха се за организатори на спонтанните граждани, а президентът се взе за революционен водач и излезе с вдигнат нагоре юмук. Беше жалка и нелепа гледка този представител на руските олигархични интереси - училищен загубеняк, възседнал рокерски мотор. Във фейсбук снизходително го кръстиха Че ГеРадев и предложиха да надене диско лента.

Всъщност много малко видяхме от него през мандата му. Първите две години се наслаждавахме на дантелите на жена му, следващите две – на съветниците му. Накрая той се появи в революционна поза и обяви, че мерките срещу коронавируса са внедрени нарочно, за да пречат на публичните му изяви. П Че и от Че е!

Огромният български конфуз в момента не е толкова в самите протести, блокадите и крамолите между простолюдието и средната класа, а в неизречената истина, че възседнали протестите, Божков и Радев действат във видим синхрон срещу своя общ враг Борисов (не че действащият премиер е символ на демократичните ценности и високия интелект). Така и не сме разчепкали как, кога и защо съвпаднаха проблемите и протестите на държавния глава и на мафията. 26 години след “Ку-Ку” манипулацията още се приема за нормално явление.

Вместо да е надпартиен обединител на нацията, президентът нахакано громи: “Мутри вън” като футболна агитка. В същото време Божков се включва от Дубай не в образа на издирван обвиняем, а все едно е римски император на почивка в южните си владения: “Сега създаваме щаб на протеста.

Кефи ме как се управлява тълпата по мрежите,

“идете там” и те вървят…”

Публиката тук е толкова безкритична след карантината, че на олигарха окото му не мигва публично да се перчи пред най-големия си враг: “С Шиши ще се разправям лично!” Такава дързост и в “Кръстникът” не си позволяваха, бе!

Без микроскоп се проследяват общите интереси на Че ГеРадев и Черепа. Руската ориентация на президента и бляновете му за Евразия нямат нужда от доказване. А само преди три месеца в медиите бе отразено как шефът на руското военно разузнаване се вдигна и отиде в Дубай при шейх Мохамед бин Рашид ал Мактум, за да се застъпи за Божков. Ако и нашият президент бе помолен да се включи в инициативата за опазване на олигарха от българското правосъдие, сигурно щеше да влезе с поклон доземи при шейха.

Веднъж Че Гевара в пристъп на безгранична откровеност възкликнал: “Аз не съм освободител! Няма освободители. Хората сами се освобождават.” Ама те не го чули правилно.