Така се стига до уникалния удар на българското разузнаване, ударило в земята ЦРУ, Сикрет сървиз, БНД и КГБ. Братята от "Лубянка" ще гледат накриво бившия шеф на Първо главно и ще го търпят само три години заместник-посланик в Москва, където ще бъде изпратен след изгонването му от МВР.

На 25 март 1967 г., съботен ден, резидентът на българското разузнаване в Атина получава безценна информация. С времето ще се разбере, че с нея разполага само нашето външно разузнаване към Първо главно управление. Нито ЦРУ, нито КГБ, нито Сикрет сървиз, нито германската БНД са знаели тази свръхтайна. Информацията е от агент Зевс, който ще бъде наречен от полковник Любен Любомиров, дългогодишен наш резидент в Гърция и Турция, короната на нашата външна агентура не само в Гърция, а въобще. Тя гласи: "На 21 април, петък през нощта, четиримата полковници Георгиус Пападопулос, Патакос, Зойтакис и Макарезос ще извършат държавен преврат. Отначало в съзаклятието участвува и полковник Скандидакис, но е отстранен поради съмнения за сътрудничество с българските тайни служби. Превратът носи кодовото название "Прометей". Девизът, който ще издигнат полковниците, ще бъде: "Да живее нацията!" и "Гърция - на гръцките християни!"

Агент Зевс попада в полезрението на анализаторите от Първо главно като политически и военен наблюдател. Той е бивш кадрови офицер, работел в генералните щабове на армията, както и във военното контраразузнаване. Стига до чин генерал, след което е пенсиониран под натиск на американци в НАТО. Започва активна публицистична дейност. Статиите му носят почерка на човек, имал и продължаващ да има достъп до най-секретна информация. Отличава се като убеден националист и в същото време строго обективен. Не крие антиамериканските си и антинатовски възгледи, когато те засягат гръцки интереси. "Американските бази - пише той - застрашават независимостта на Гърция, а при евентуален сблъсък с употреба на ядрено оръжие между НАТО и Варшавския договор, заплашват пряко и нейното съществуване." В друг анализ сочи: "Колкото и да се представят за цивилизовани защитници на правата на човека, САЩ си остават хищник, който непрекъснато дебне малки и слаби народи, да ги оплете в своите паяжини и да смуче кръвта им..."

Отначало Зевс предава устна информация на нашия резидент. От наша страна разузнаването му предоставя данни най-вече секретна информация за НАТО и ЦРУ. Много бързо Зевс става един от най-ценните ни агенти. Гласувано му е доверие и му се поверява тайник за предаване на информация. В Париж тогавашният началник на Първо главно (1964-1967) Костадин (Дичо) Атанасов се среща с него и заключенията му са: "Отговаря си на псевдонима! Бог е в шпионажа!"

Дичо Атанасов също е бог в разузнаването. Работи в него от 1951 г. Преминал е всички стъпала в йерархията. Бил е старши резидент в Истанбул и Анкара.

През 1966 г. като резултат от крайно негативното отношение на зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов към Дичо Атанасов в Първо главно възниква съмнение относно лоялността на Зевс. Лично генерал Атанасов застава зад най-крупния си агент. Нарежда експерти да извършат проверка на място, след което следва нова среща. На съвет да не ходи лично предвид реална опасност от отвличане, Дичо Атанасов се усмихва: "Истинските архитекти на мостове застават под тях при проверка на издръжливостта им!"

Първите му думи при срещата си със Зевс са: "Здрасти, наборе!" Двамата са родени през 1922 г. В София генералът потвърждава доверието си към агента, който не работи за пари.

След тази среща и самият агент Зевс продължава още по-активно да работи за българското разузнаване. Към София потича информация, черпена направо "от извора" - гръцките тайни служби, с които агентът поддържа тесни връзки.

Така се стига до уникалния удар на българското разузнаване, ударило в земята ЦРУ, Сикрет сървиз, БНД и КГБ. От Москва ще гледат накриво бившия шеф на Първо главно и ще го търпят само три години зам.-посланик в СССР, където ще бъде изпратен след изгонването му от МВР. Макар пропагандата в социалистическите страни в онова време да сочи инициатор на преврата на черните полковници ЦРУ, Ленгли не е имал пръст в него. Вярно е, че Пападопулос е изпълнявал поръчки на ЦРУ още от 1952 г., но 15 години по-късно той вече няма контакти с Вашингтон. Джо Алексис Морис пише в "Ню Йорк Хералд Трибюн" на 5 май 1967 г., че ако САЩ са намесени, то везните клонят към Пентагона. Иначе анализатори на ЦРУ са давали мнение, че може да се очаква военен метеж в Гърция. В Атина е изпратен един от най-ценните агенти на Централата Ричард Баркъм. Той не се добира до никакъв факт, който да говори за преврат. Безсилен да разкрие нишки в заговора е и главният резидент на ЦРУ в Гърция, тогава Джек Маури. За яснота ще споменем, че той е човекът, открил и вербувал за американците известния Олег Пенковски. Сам тогавашният директор на ЦРУ Уилям Колби, доста разговорлив иначе, нито веднъж не отваря дума за връзка на американците със заговора на полковниците

Безценната информация пролежава в едно чекмедже на Първо главно на ДС непреведена и непогледната. Дори да приемем, че в случая е действувал един от основните закони на Мърфи, че единственото, което най-много ти трябва, то ще се загуби, пак няма логика за случилото се в деликатния свят на тайните служби.

Веднага след преврата на 21 април Мирчо Спасов светкавично свиква на съвещание ръководството на Първо главно. Всички до един са освободени от длъжност. Изказана им е благодарност и им е дадена добра оценка за работата. Зад гърба им веднага са обвинени, че не са предвидили събитията в Гърция. Като допълнителен щрих добавяме, че Дичо Атанасов сам си подава оставката.

Епизод от войната на Мирчо Спасов и Дичо Атанасов

Генерал Владимир Тодоров разказва пред летописеца на Първо главно полк. Коста Ананиев: "Дичо Атанасов умееше да устоява на натиска на по-висшите шефове. Мирчо Спасов беше наредил на Дичо да назначи протежето си Живко Попов за началник-отдел със звание полковник. Атанасов отсече: "За кръчмари като Живко Попов няма място в службата!" Малцина знаят, но дотогава Живко Попов наистина е бил завеждащ лавка, от която снабдявал с продукти и напитки "отговорни другари". Интелектуалният му и оперативният му талант не надвишаваше лакейско равнище. Въпреки съпротивата на генерал Дичо Атанасов, Мирчо Спасов сам подписа заповедта на Живко Попов, както вече си беше наумил..."

Ген. Стефан Митев за Дичо Атанасов:

Дичо притежаваше висок интелект и беше всестранно развит. Имаше изключителен усет и точни оценки за разузнавачите. За съжаление малко време беше началник на Управлението. Истинската причина за неговото отстраняване беше, че не поиска да се подчини на Мирчо Спасов, на кадровите му извращения и финансови злоупотреби. Формално снемането му от длъжност бе формулирано като обвинение, че Първо главно не е разкрило заговора на Военната хунта през 1967 г. и не е докладвало своевременно на правителството. Това беше не само лична разправа, но и обида за българското разузнаване.

Анатомия на една разсеяност

Когато отпаднат всички версии, казваше Шерлок Холмс, единствената, която остава, колкото и невероятна да изглежда - тя е истинската.

Всички версии за непреднамерено забравена информация на агент Зевс са несъстоятелни. Тогава остава единствената - преднамерено скрита. Човекът с най-големите и по-вероятно единствена възможност в това отношение бездруго е Мирчо Спасов. Зам.-министър, отговарящ за разузнаването и контраразузнаването. В подкрепа на тази вероятност е възможността случаят да бъде използван като коз в личната война, която Спасов години води с Дичо Атанасов.

Всичко е напълно в стила на Мирчо Спасов, наричан от Тодор Живков "бандит и убиец". Бившият му началник като министър Димитър Стоянов го определи като "най-зловещата личност в историята на България".