Крадял големи пратки с кокаин от руснаци и чеченци, не му мигвало окото, че го заплашват

Години наред бандата му се дегизирала като ченгета - имали полицейска кола, значки и радиостанции

Криели парите във фризери, стени и косачки

Групата му имала личен паркинг с 15 крадени скъпи автомобила

Боби Канадеца бил непоколебим. Не говорел с българи и не изпитвал страх от никого. Дразнел се на всеки, който отказвал да му свърши работа. Общувал най-вече с руснаци и гърци. Бизнесът с тях вървял най-добре. Сънародниците си намирал за "слаби", защото лесно се плашели и много мислели, преди да решат дали да действат.

Приживе Доброслав Манчев, който беше застрелян на 18 март в Торонто, създава непоклатими връзки с представители на няколко мафиотски организации. В деня, в който е екзекутиран, медиите в Канада гърмят, че животът на един от големите гангстери с мащабен нелегален бизнес, е приключил. Много години преди това той решава да напусне България и да заживее в САЩ, влизайки в криминалния свят, без дори да се замисли за последствията. Вярва, че парите, които ще изкара там, ще бъдат много повече, отколкото някога ще види у нас. Така и става.

Историята на Доброслав започва преди много години, когато заедно с близките си се премества в Торонто. Дълго време семейството му притежава кафене, намиращо се в един от централните квартали. Собственици са и на няколко къщи в околността. Престъпната си кариера започва още в тийнейджърска възраст. Началото е поставено с кражби, а плячките в повечето случаи били луксозни автомобили на високи цени. Познати на мъжа твърдят, че той никога не е бил специалист в "отключване" на колите. В криминалното му досие е записано, че повечето пъти Манчев се появявал с маска на лице още докато шофьорът е във возилото си. Българинът го удрял, заплашвал и изкарвал от автомобила, след което се качвал и потеглял в неизвестна посока. Близки до мафиота си спомнят, че въпреки годините си той вече се славел като "превъзходен шофьор", който можел да открадне кола и да отпраши с нея за не повече от минута.

Циркулират легенди за това как след "ударите" никой не смеел да се обади на полицията, въпреки че някои от пострадалите подозирали кой е апашът. Те избирали да се свържат с Доброслав чрез посредници, обещавайки, че ще си платят, за да им върне колата. Манчев сам решавал каква сума да поиска от тях като откуп, а след като я получел, бързо връщал откраднатото. Ако ли не - колата била продавана на съвсем друг човек. В автокражбите той е активен в продължение на няколко години.

Малко след това започва и бизнес със стероиди. Всичко около него било легално. Заедно със свои приятели, които не били българи, решили да произвеждат и продават от добавките в големи количества. За кратко време те добили широка популярност, а той спечелил добри пари.

Някъде в началото на 90-те години Доброслав вече се занимава и с трафик на наркотици. Задържан е с още няколко души, като част от тях се сдобиват и с обвинения. Някои решават да приключат с подземния свят и да изкарват парите си по честен път. Българинът обаче не е от тях. Той е твърдо решен да се катери в мафиотската йерархия в Торонто и Онтарио. И го прави. Години по-късно вече има няколко души, които работят за него, като основната им дейност е разпространението на дрога.

Бандата му става първата, която започва да изнудва наркодилъри, представяйки се за част от местната полиция. Групата на Манчев се сдобива с униформи, шапки, палки и дори с полицейска кола. Пред властите в един момент започват да се оплакват пребивани от тях хора, които предавали доброволно стоката си, мислейки, че наистина си имат работа с полицията.

Хората на Боби, както го наричат близките му, имали и фалшиви полицейски карти, с които се легитимирали, когато правели ударите. Те заплашвали жертвите си, че всеки път, когато получат стока отнякъде, ще трябва да им звънят и да я предават, в противен случай влизали веднага в затвора. Никой от останалите босове, за които работели дребните дилъри, не се усъмнил. Те също били сигурни, че полицията е тази, която изземва дрогата от тях, и е по-добре да си мълчат, за да не си създадат проблеми. При "обиските", които хората на българина правели, задължително събирали и парите, спечелени от разпространението.

Това продължава до 2001 г., когато Манчев и компания са задържани, а срещу него са събрани достатъчно доказателства, за да бъде вкаран зад решетките. Властите тогава установяват, че в групата му е и бивш полицейски служител на име Дарин Купър. Така българинът успявал да се снабди с всякакви полицейски принадлежности, също и добре да играе ролята на полицай пред жертвите, които обирал.

За тези провинения Доброслав лежи за кратко в затвор, а след това е пуснат. Властите ще се окажат излючително изненадани, след като приблизително седем години по-късно при повторен сблъсък с Манчев установяват, че той е продължил да използва същите престъпни методи.

Акцията този път обаче е много по-мащабна. За нея ще се говори години наред. Тя ще продължи цели девет месеца и ще приключи с разбиването на ядрото на криминална организация, наричана "Пръстена". Според полицията дълго време тя печели от наркотици, изнудвания и трафик на оръжия. Действала е в град Йорк, Торонто, окръг Пийл и на още няколко места.

При обиски службите този път изземват множество бронежилетки с надпис "Полиция", белезници, радиостанции, пистолети, включително и заглушители, използвани за тях. Част от гангстерския арсенал бил скрит във фалшива стена в къща в град Ричмънд Хил.

Освен всички тези приспособления, с които бандитите се сдобили вероятно благодарение на връзките си с униформени служители, са намерени и големи суми пари. По-голямата част от тях били скрити на необичайни места. В косачки например били открити 140 000 долара, а в най-различни електроуреди - 1,6 милиона долара. В брой са намерени още 108 000 долара. Сумите били отчитани, след като били прекарвани през банкнотоброячи.

Но това съвсем не е всичко. При един от обиските били открити и над 300 растения за марихуана.

Най-големият удар обаче се оказал паркинг с 15 луксозни автомобилa. Първоначално властите мислели, че престъпната банда ги е купила, но впоследствие се оказало, че всяка една от колите е открадната и се издирва.

Акцията срещу страховития български гангстер започва след сигнал от двама наркодилъри, разпространяващи дрога в Ричмънд Хил през септември 2007 г. Те твърдят, че били пребити и ограбени от мъже, представили се за полицаи. Двамата по-късно установили, че служители с такива имена не съществуват, а животът им бил в опасност и отново можели да се сблъскът с тях. Затова решили да се оплачат.

Така полицаите разбират за криминалната банда "Пръстена". Последващи разпити на други улични дилъри показват, че Манчев и компания върлуват от години, а жертвите им не смеели да отидат в полицията. Така те успявали да крадат наркотици за милиони. Стоката при някои от грабежите достигала 275 000 долара. Разследващи ще установят и че ядрото на групата се събирало всеки ден в ресторант, който наричали "офиса". Там обикновено гангстерите обсъждали следващите си удари. Организаторите на бандата, сред които и Манчев, са определяни от властите като интелигентни мъже. Повечето оттях били с дебели криминални досиета, дълъг професионален стаж в подземния свят, много внимателни и следователно трудни за залавяне. Имали връзки с престъпни банди от други страни, които били готови да застанат зад гърба им в случай на нужда.

Зрелищната акция, продължила почти година, завършва с близо 198 наказателни обвинения. Арестувани са десетки. 25-има от тях получават сериозни присъди.

Още в началото Доброслав прави опит да напусне Канада. Планира да избяга малко след като научава, че хора от бандата са арестувани. Планът му обаче се проваля. Той е задържан, а в дома му отново са открити доказателства за подготвянето на бягството. Намерени са фалшива лична карта, паспорт и немалко пари в брой. Във фризера му службите се натъкват на 50 хил. долара.

Ключов член на групата на Манчев бил мъж на име Джеймс Билиоурас. Месеци преди да започне акцията, той е задържан от полицията в област Йорк с 58 хил. откраднати долара в автомобила си. За това получава присъда, но бил пуснат под гаранция от 25 хил. долара. Часове след като го освободили, изчезнал безследно.

Властите тогава са сигурни, че Билиоурас е напуснал страната, за да се отправи към Източна Европа. Впоследствие той получава още дузина обвинения. Сред тях за грабеж с огнестрелно оръжие и изнудване. Сочен е за един от основните участници, представящ се за полицай в схемата с големите кражби.

За един от офисите на групата се считала и автокъща, разположена в близост до автомагистрала. По-късно става ясно, че бандата я използвала, за да събират откраднати автомобили там, които по-късно изкарвали извън страната.

Въпреки че близки на Доброслав го описват като спокоен човек, криминалните архиви говорят за това, че мъжът често участвал и в различни побоища. Един от тях е в далечната 1999 г. Заедно с още трима свои приятели Манчев пребива двама души, за което по-късно е осъден. Жертвите са нападнати с бухалки и ножове. Целта била те да бъдат сплашени. Нападателите обаче са задържани и осъдени.

В нито един момент от живота си Манчев не е искал да се откаже от живота си на мафиот. Може би поради тази причина приятели на българина смятат, че краят му бил предизвестен. Самият той казвал, че е получавал заплахи след няколко кражби на големи пратки с кокаин. Предупрежденията идвали както от руснаци, така и от чеченци. Въпреки това BG гангстерът нямал никакво намерение да се откаже. Не вярвал, че наистина някой ще се осмели да му посегне.

Човекът, който го прави, е 48-годишният Джоузеф Пакет. Според властите на 18 март малко преди 21 ч. в Скарбъроу той причаква Доброслав на улица "Комсток".

Секунди след като мишената се появява, мъжът стреля и го убива. Минути по-късно полицията получава сигнал за покушение. Намират Манчев проснат на земята с няколко огнестрелни рани. Обявяват го за мъртъв.

Пакет е задържан. Той обаче е напълно непознат на службите. Няма криминално досие, а името му не фигурира и сред бандите в подземния свят на Торонто. Специалисти са категорични, че става дума за поръчка. От кого е дошла тя, засега остава неясно. Изпълнителят продължава да мълчи и не казва кои са му платили.

Убийството на Боби Канадеца обаче не е прецедент за общността в най-големия град в Канада. От началото на годината това е 15-ото. Част от екзекуциите остават неразкрити.