Това е станало преди 42 000 г, дошъл е от Близкия изток, каза доц. Сираков от БАН. Откритието идва от пещерата Бачо Киро

Най-ранният хомо сапиенс (анатомически модерният човек), появил се в Европа от Близкия изток, стъпва първо на нашите земи. Заселва останалата част на Европа, като минава по 2 пътя – по долината на Дунав и на юг по Средиземноморското крайбрежие. Това показва находка на зъб и ДНК следи в кости в пластове, открити в пещерата Бачо Киро край Дряновския манастир.

Останките са

на възраст

между 42 000 и

47 000 години

Дотогава в Европа единственият човешки вид е бил неандерталецът. Става дума за малки групи, които в Европа възникват преди около 350 000 - 400 000 години. След това неандерталците полека-лека изчезват и остават хомо сапиенсите, които след това заселват целия свят.

Това разказа за “24 часа” ръководителят на проекта от българска страна доц. д-р Николай Сираков от Националния археологически институт с музей към БАН. Екипът работи по задачата от 2015 г.

Хомо сапиенсите имат поведение, свързано с абстрактно мислене, при тях се забелязва начало на прояви на изкуство, за първи път използват лични украшения, с които заявяват, че това са те, и групи, които по-късно стават етноси, разказа ученият. Следи от тях има в някои пещери в Сибир и Югоизточна Азия. Преди около 50 000 години заселват Австралия.

Новината, че най-старите останки на модерен човек са открити в България, бе разпространена от агенция Ройтерс. Тя цитира две научни публикации от списание Nature. Едната публикация е за генома на хомо сапиенса, а другата е за датирането (за първи път има цяла серия от дати, които доказват безспорно, че става дума за най-ранните следи на анатомическия модерния човек в Европа).

В екипа от български изследователи са Николай и Свобода Сиракови от Националния археологически институт с музей на БАН и Росен Спасов от Нов български университет. Ръководител от германска страна е антропологът проф. Жан-Жак Юблен, директор на Департамента за човешка еволюция към германския Институт за еволюционна антропология, част от структурите на голямата академична група “Макс Планк” в Лайпциг.

Ценка Цанова и Шенон Макферън са от екипа на Институт за еволюционна антропология в Лайпциг.

“Поведението на хомо сапиенсите е характерно за вече съвременния човек. Взаимно се поддържат и подкрепят за прехрана, заселват света и дават сигнал, че ще продължат с разселването, каквото в момента прави нашият вид”, обясни още доц. Сираков пред “24 часа”.

Останките от пещерата Бачо Киро са най-старите, които доказват присъствието на хомо сапиенс в Европа.

“Изглежда, това е

от времето на

най-ранната

вълна от

съвременни хора

в средните географски ширини на Евразия”, обяснява ръководителят на екипа Жан-Жак Юблен. Има доказателства, че относително скоро след това са се появили Homo sapiens на същите ширини в Моравия и Монголия.

Неандерталците вече са обитавали Европа от стотици хиляди години. Според Юблен двата вида са съжителствали вероятно в продължение на 8000 години преди неандерталците да изчезнат. Спори се каква е причината за изчезването им, но ученият твърди, че това е станало заради конкуренцията с хомо сапиенс.

Животинските останки в Бачо Киро разкриват още, че хората са

ходели на лов

за пещерни

мечки, бизони,

гигантски елени,

коне, хиени и лъвове.

Открити са кремъчни остриета и множество предмети за украса като мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб. Те имат изключително близко сходство със същите предмети на неандерталци, открити в Западна Европа. Това предполага, че най-близките ни “еволюционни братовчеди” са възприели елементи от културата на Homo sapiens.

“Вече имаме ДНК данни, които със сигурност показват, че неандерталците и Homo sapiens са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може дори да са били “приятелски” поради отсъствието на по-походяща дума”, коментира и Шара Бейли. Тя е антрополог от Университета на Ню Йорк и съавтор в изследването. “Ние носим тяхната ДНК и те са били повлияни от нашите културни изобретения.”