В класиката на Стендал от 1822 г. той описва или сравнява " раждането на любовта ", в която любовният обект е " кристализиран " в ума, като процес подобен или аналогичен на пътуване до Рим. В аналогията град Болоня представлява безразличие, а Рим представлява съвършена любов:

Изобразяването на "кристализация" на Стендал в процес на влюбване.
Когато сме в Болоня, ние сме напълно безразлични; не сме загрижени да се възхищаваме по никакъв конкретен начин на човека, в когото може би един ден ще бъдем лудо влюбени; още по-малко е нашето въображение склонно да надценява стойността им. С една дума, в Болоня "кристализация" все още не е започнала. Когато пътуването започне, любовта тръгва. Единият напуска Болоня, изкачва се по Апенините и тръгва по пътя към Рим. Заминаването, според Стендал, няма нищо общо с волята си; това е инстинктивен момент. Този трансформиращ процес задейства по отношение на четири стъпки по време на пътешествие:

Адмирации - човек се възхищава на качествата на любимия човек.
Признание - човек признава удоволствието да е спечелил интереса на любимия човек.
Надежда - човек предвижда да спечели любовта на любимия човек.
Наслада - човек наслада в надценяването на красотата и заслугите на човека, чиято любов се надява да спечели.

Този процес на пътуване или кристализация беше подробно описано от Стендал на гърба на карта за игра, докато говори с мадам Герарди, по време на пътуването му до солната мина в Залцбург.