В продължение на 14 дни 2666 пасажери са затворени в каютите си в круизния кораб "Даймънд принцес" под карантина край бреговете на Япония. Голяма част от стаите са без прозорци. Хората не могат нито да излязат, нито да избягат от четирите стени.

В неизвестност

какво се случва извън тясното пространство,

колко са болните и починалите. Остава им единствено да чакат освобождението си.

Ярдли Уонг, която има хонконгско и австралийско гражданство, преживява този кошмар и разказва за него пред в. "Саут Чайна морнинг пост". Докато стояла заключена в каютата си, жената измервала температурата на мъжа си и 6-годишния си син и своята собствена на всеки кръгъл час, миела често ръцете си за 20 секунди със сапун. Почиствала редовно телефона си с алкохолни дезинфектанти.

През тези дълги часове и дни тя не може да не си припомни как през 2003 г. SARS убива 42-ма души в жилищен комплекс в Хонконг, в който има 329 заразени. Оттогава знае, че вирусите се разпространяват и чрез ВиК системата.

Никой обаче не знае как е плъзнала заразата на борда

на круизния кораб "Даймънд принцес" и са се разболели 700 души, от които поне 8 са починали.

За нулев пациент се смята 80-годишният жител на Хонконг Ю, пенсиониран учител. Той се качва на увеселителния плавателен съд в Йокохама, Япония. В средата на януари Ю минава границата на Хонконг с провинция Шенжен и чака около час на жп гарата, за да вземе поръчаните билети до родния си район Фуджиан. Смята да навести роднините си, след като прекара Лунната нова година с двете си дъщери на круиз от Йокохама до Хонконг.

На 17 януари тримата летят

за Токио,

разглеждат японската столица и се качват на "Даймънд принцес" на 20 януари. Те се забавляват и релаксират. След два дни заедно със стотици други туристи вземат автобуси и се отправят към мол в японския град Кагошима.

В интервю за "Саут Чайна морнинг пост" Ю си спомня: "Не знаех дали някой друг в автобуса е заразен. Не мога да кажа". Но на следващия ден - 23 януари, пенсионираният учител започва да кашля, макар и съвсем леко.

Други двама пътници от същия автобус започват да кашлят

няколко дни по-късно и после са тествани и дават положителна проба за COVID-19.

На 25 януари - Лунната нова година, круизният кораб акостира в Хонконг. Ю слиза и не много след това границата с континентален Китай е затворена. Всички полети и влакове от Ухан, епицентъра на заразата, са спрени.

В дома си жената на Ю, която е бивша медицинска сестра, измерва температурата му и вижда, че е нормална. Въпреки това кашлицата не спира. Викат линейка и отиват в болница, където става ясно, че мъжът има коронавирус. Жена му, трима роднини и още трима души, които са били в контакт с него, са поставени под карантина.

Ю е наречен

нулев пациент,

от когото е тръгнала заразата в "Даймънд принцес". Няколко часа след като мъжът напуска кораба, Уонг и семейството й се качват на борда му заедно с още 369 души. Тя е със съпруга си, 6-годишния си син, леля си и чичо си, както и с родителите си, които са над 70-годишни. Тя настоявала пред своите роднини да заминат на круиз за Лунната нова година, за да се забавляват в басейна, сауната, театъра, клубовете и ресторантите.

Докато се радват на атракциите на кораба и слизат да разглеждат различни градове,

Уонг получава

много тревожни съобщения

от приятели, които чуват за разпространението на болестта в континентален Китай. Тя ги успокоява, че всичко е наред, носят маски, мият си ръцете и вечерят в ненатоварени часове.

Същия ден Ю е диагностициран в Хонконг и здравните власти изпращат съобщение до екипажа на круизния кораб, предупреждавайки го да дезинфекцира. Имейлът обаче е забелязан два дни по-късно.

На 4 февруари кап. Дженаро Арма от Соренто, Италия, докарва кораба в Йокохама. Италианецът управлява плавателния съд от 2018 г. след 20 години стаж. Но установява, че е заобиколен от японски военни хеликоптери, и получава предупреждение да не мърда.

В това време в Япония е разгара на сезона за Лунната нова година и там са минали около

920 000 китайски туристи, много от които са от Ухан.

Страната на изгряващото слънце не може да игнорира какво се случва на "Даймънд принцес", тъй като повече от 1000 от пасажерите са нейни граждани. Докато властите преговарят с другите държави да поемат част от отговорността, пътниците не подозират какво ще се случи. Надяват се скоро да слязат на брега.

На същия ден - 4 февруари, около 11 ч. екипажът нарежда всички да се приберат по кабините до втора заповед. На следващия ден поне 8 души от работещите на борда се разболяват, но минават през всички каюти, за да измерят температурата на пасажерите.

Откриват 120 души с треска, кашлица и други симптоми, а други 153-ма са в близък контакт със заразените.

На 5 февруари пътниците са поставени под карантина за 14 дни.

Уонг разказва, че тези две седмици са били истински кошмар. През това време пътници са се включвали по телевизионни предавания, при което

наричат кораба “плаващ затвор”.

Уонг, която продава скандинавски стоки чрез туитър, пише: "Шокирана и уплашена. Вярвам на екипажа и капитана".

Това обаче е само първият пост. Семейството й е заключено в каютата и гладува. Тогава младата жена продължава с туитовете си: "Храна, моля ви, храна, донесете храна". Освен това липсват и медикаменти. Още по-трудно й е да обясни на малкия си син защо не може да излезе да потича. И нищо не може да направи срещу отегчението му. "Опитах се да поспя, но не можах, като знаех, че чакам резултатите от теста на следващата сутрин. Страхът и неизвестността ме завладяха", споделя Уонг.

Според нейните туитове пасажерите започват да се усещат като общност, затворена в бункер.

Създават си тайна група във фейсбук,

в която допускат само хора от кораба.

Но Уонг се обръща към медиите: "Страхувам се - пише тя, когато излизат първите резултати и 20 души от пътниците се оказват заразени с коронавирус. - Не мога да спя. Такива неща ми минават през главата. Притеснението ми се увеличава главоломно. Толкова се вълнувам.

Ужасявам се при мисълта дали отново ще помириша свежия въздух. И искам да плача".

След три дни между четирите стени Ярдли Уонг и семейството й получават разрешение да излязат навън, резултатите им са отрицателни. Тя отваря вратата, прекрачва прага и възкликва: "Колко хубаво е да вдишаш чист въздух". За сина й това се превръща в най-прекрасния ден в живота му.

Фамилията се опитвала да мисли позитивно, но това било трудно, когато постоянно четели тъжни новини - още 41 заразени, липсват лекарства.

Късно след полунощ Ярдли чува телефона си.

Обажда се майка от съседна каюта.

Разказва, че двойка, с която се запознали преди дни, е дала положителна проба за вируса, а също и 58-годишен британец, който пътувал на сватбено пътешествие. Друг е в критично състояние. Уонг започва да се притеснява за собствените си родители.

За да се занимава с нещо, Ярдли започва да превежда между екипажа и възрастни пасажери, които не говорят английски. Установява, че все повече и повече пътници се заразяват и затова са извеждани, за да бъдат настанени в болница. Здравите искали да заемат техните каюти, за да дишат чист въздух, но екипажът нямал време да ги дезинфекцира. За да минава времето, туристите започнали да броят линейките, които идват, за да вземат заболелите.

Ярдли Уонг се притеснява и от екипажа. Тя излиза по националната китайска телевизия и казва, че заразяването може да се случи и чрез доставките на храна до каютите "Плачех, за да се освободя от напрежението", споделя младата жена.

На седмия ден тя установява, че не може да спре да пипа лицето си и да чеше очите си, които я сърбят неимоверно. Дали това е симптом за COVID-19, чуди се тя.

Тъй като притежава австралийски паспорт, получава предложение по имейла да се завърне в Австралия, но идеят

да прекара 14 часа

в затворен самолет

с други хора,

които може да са заразени, я ужасява. Знае, че част от болните нямат никакви симптоми.

В крайна сметка семейството поискало да се върне в Хонконг и да бъдат проследявани дали спазват карантината чрез електронна гривна. Но "Даймънд принцес" вече е добил прозвището Морския Ухан. Ако го направи, ще трябва да прекара още 2 седмици затворена вкъщи. "Мисълта за още 14 дни под карантина ме убива - пише тя в туитър. - Толкова ме е яд, че мъжът ми не слезе на 1 февруари в Окинава. Но прецени да остане с нас. Не мога да си представя какво щях да правя без него. Той каза, че не може да си представи да бъде далече от нас за цял месец."

Но ужасът ги преследва през цялото време. Въпреки че

корабът бил разделен на зелена

и червена зона,

пътниците забелязвали как хора с температура прекрачвали границата.

За радост на Уонг нито тя, нито мъжът й, нито детето й се заразили. Когато ги пускат в Токио и те тръгват да се разхождат радостни, нейните последователи в туитър започват да я предупреждават: "Разнасяш заразата".

"Никой освен нас не знае каква епична криза преживяхме ние, тези 3700 души (пътници плюс екипаж - бел. ред.). Трябва да изчезна за няколко дни, за да се детоксикирам. Ще се върна."

Чак на 21 февруари тя заедно с всичките си роднини се качва на чартър за Хонконг и се прибира у дома.