Следовател от Държавна сигурност е агент на Алън Дълес

В София към 20 юни 1948 г. е изпратен със специална задача опитен американски разузнавач, работещ под прикритието на военен аташе на една малка държава, акредитиран към всички страни на Балканите. Той носи две папки “доказателства” за съпричастността на Червенков и Костов към чужди разузнавания. На място трябва да претегли на везните кой е покадърният в ръководството и да предаде съответната папка на “българския Свитло”.

ЦРУ изплита въжето за Трайчо Костов, но то е могло да се стегне и на врата на Вълко Червенков и първоначално заплахите са повече към него. Женен за сестра на Георги Димитров, две десетилетия свой сред висшия ешелон на Кремъл, работил и за НКВД, преподавател във висш комунистически партиен институт и не на последно място той е 198-сантиметров гигант красавец.

Обявяването му за агент на англоамериканците би могло да има ефекта на атомна бомба! Големият любител на шпионски номера Алън Дълес винаги се е старал да не прекалява. Операция “Сплинтън Фектър” в смислов превод означава фактор клин, още и разхвърчаване на трески, но заглавието на Стивън Стюард във френския вариант е по-точно: Голямата клопка.

Стивън Стюард пише: “Алън Дълес състави план, който стана неговият най-голям успех. Целта беше унищожаване на кадърния елит на управляващите комунистически класи в страните с народна демокрация и постигна успехи, които надминаха очакванията.” Във всички сателити на Москва ЦРУ внедрява агенти в контраразузнавателните служби.

Те не трябва да шпионират, да правят анализи, или да дебнат за военни и икономически тайни. Трябва съвестно да си гледат работата. Да ловят шпиони и диверсанти, и то успешно, за да растат в йерархията. Самите американци им тикат в ръцете второразрядни агентури. В един момент те ще представят на висшето ръководство “доказателства” за това, че високопоставени партийни функционери са в действителност американски шпиони.

Централна фигура в операцията става Йозеф Свиатло. Той стига лично до Берия, за да разкрие широкомащабна троцкистка конспирация, финансирана от САЩ. Тя обхваща като паяжина цялата комунистическа система. Мнителността на Сталин само придава допълнителен колорит.

Пиер Файан дьо Вилмаре в “Подвизи и грешки на американския шпионаж” отбелязва, че операция “Сплинтън Фектър” внесла смут и недоверие сред комунистите, но смята още, че мръсният номер на Алън Дълес се е ограничил само до отравянето на една вече съществуваща фактическа обстановка и ускоряване на започнал исторически процес. Финалът е разправата с кадърния червен елит.

Рудолф Стански стигнал до генерален секретар на Чехословашката компартия, най-видният комунист в Унгария Ласло Райк, Кочи Джоузе в Албания, Гомулка в Полша, Петру Гроза и Ана Паукер в Румъния. Докато ЦРУ било наясно с тия страни проблем се оказва България Георги Димитров не влиза в сметката, защото го смятат за бита карта и “пътник”. За трона са запретнали ръкави двама млади лъвове - Вълко Червенков и Трайчо Костов.

Най-добре е да се изчака битката между двамата. После да се “докаже”, че победителят е американски шпионин. Хвъркат главите и на двамата, но няма време.

В София към 20 юни 1948 г. е изпратен със специална задача опитен американски разузнавач, работещ под прикритието на военен аташе на една малка държава, акредитиран към всички страни на Балканите. Той носи две папки “доказателства” за съпричастността на Червенков и Костов към чужди разузнавания.

На място трябва да претегли на везните кой е по-кадърният в ръководството и да предаде съответната папка на “българския Свиатло”. Според ветерана на българските тайни служби Гавраил Савов, дипломатът разузнавач си устройва среща с трима от най-добрите агенти на ЦРУ.

“Току-що пристигам от Белград - заявява. - Там стана ясно, че Югославската компартия отказва да участва в съвещание на Информбюро, което в този момент се води в Букурещ. Югославия скъса връзките и със социалистическия лагер. Това е голямо събитие! За нас е важно кои са българските делегати в Букурещ.” След това тримата, в тайни квартири, с телефони и телефонни указатели, представяйки се като измислени лица, искат срещи с всички членове на политбюро. Така те разбират, че само Трайчо Костов и Вълко Червенков не са на работните си места.

Акцията не довежда до никакъв напредък в избирането на жертва. Тогава военният аташе решава да изчака официалното съобщение. Този, който се окаже пръв в споменаването на имената, това ще е по каноните на тоталитаризма по-кадърният човек.

На 29 юни 1948 г. официозът на БКП “Работническо дело” помества съобщение: “През втората половина на юни в Румъния се състоя съвещание на Информбюро... От България участват Трайчо Костов и Вълко Червенков...” Кръгът се затваря. Папката с “доказателствата” срещу Трайчо Костов влиза в действие.