Интервюто на Иван „Мистър Клийн“ Костов пред bTV беше поток от думи без капка истина. Позволете ми да препоръчам на Костов да се научи как да чете документи. Първият документ, в който се споменават думите „валутен борд“ и „България“, беше монография на английски, написана от мен заедно с д-р Курт Шулер - „Зъби за българския лев: Решението валутен борд“. Тя беше публикувана от базираната във Вашингтон Фондация за международна свобода през 1991 г. Впоследствие с Шулер публикувахме в България две книги за валутния борд в България – една през 1996 г. и друга през 1997 г. Казаха ми, че тази от 1996 г. е влязла в класацията на най-продаваните книги в София. Това каза пред "Монитор" проф. д-р Стив Ханке.

При всички случаи Костов, въпреки че изглежда напълно обсебен от приписването на неща, трябва да се успокои. Отговорът ми на въпроса, зададен ми от Светослав Иванов в интервюто за bTV за разследването срещу корупцията, започнато от главния прокурор, не беше нищо повече от ясен отговор на въпрос за корупцията, който никой не си и беше правил труда да ми зададе досега. Моят отговор няма абсолютно нищо общо с мнението на Костов за прозвището, дадено ми от „Труд“ преди много години. Вълнува ли ме изобщо какво е субективното мнение на Костов? Предпочитам да се придържам към фактите и документите.

След като през 1997 г. с въвеждането на валутния борд беше убита хиперинфлацията и стабилизирана икономиката на България, информирах тогавашния президент Стоянов, че корупцията е проблем №1 на страната. Това, разбира се, не беше нещо ново. Комунистическата легенда, че режимът на Тодор Живков и всички останали са били чисти като момина сълза, беше абсолютна измислица. Така или иначе Стоянов се съгласи с оценката ми и беше на страната на битката срещу корупцията. Но той каза, че без доказателства ръцете му са вързани. Тогава информирах Стоянов, че фирми в Европа и Америка, които ме познаваха и знаеха, че съм негов съветник, се оплакват, че е невъзможно да правят бизнес в България заради повсеместната корупция. Аз им отговарях, повтаряйки това, което Стоянов ми беше казал: „Нищо не може да се направи без доказателства“. Така стигаме до моето куфарче. Една от компаниите не остана само с оплакването, а ми предостави документи и доказателства, които предадох на Стоянов. Точно какво и кого разобличаваха документите и доколко са били състоятелни са въпроси, на които трябва да отговорят българските власти. Що се отнася до това дали са „заковавали“ тогавашния премиер Костов, той беше начело на правителството и беше човекът, на когото Стоянов се обади пред мен и пред г-жа Ханке. Така Костов по естествен и ясен начин влезе в картината.

Аз, разбира се, с удоволствие ще разговарям с главния прокурор. Когато става въпрос за корупция в правителството, мотото ми винаги е било, че „нито един камък не трябва да остане необърнат“ (бел.р., английски идиом, че трябва да се положат абсолютно всички усилия).

Наясно съм с факта, че главният прокурор се е ангажирал с пълна ревизия на приватизационните сделки, за да се установи доколко чисти са били те. Мисля, че ще се сблъска със сизифовска задача. Има цяла планина от доказателства, потвърждаващи заключението ми. Първо, миналите опити да се пребори корупцията в България се провалиха. Според класацията на „Трансперънси интернешънъл“ България е на последно място в Европа в това отношение. По-зле дори от Румъния. Индикаторите за световно управление на Световната банка също поставят България на дъното, когато става въпрос за корупция. Защо се провали България в опитите си да я спре? Един от проблемите е, че страната практически няма закони, които да защитават информаторите, разобличаващи корупцията. Така каналите за сигнализиране за корупция не са безопасни и далеч не изненадващо българите предпочитат да си държат устата затворена.

В допълнение според скорошно проучване  "73% от българите казват, че нищо няма да се промени дори да подадат сигнал за корупция. Защо? Защото имат малко доверие в политиците и в правната система на страната. И са прави – международните индекси единодушно поставят България на ужасно ниска позиция, особено когато става въпрос за независимостта на съдиите и безпристрастността на съда. Това обяснява и защо съдебната система на България е все още под наблюдение по линия на Мониторинговия механизъм на Европейската комисия. Както и защо САЩ наскоро наложиха санкции на българския съдия Андон Миталов.

Проф. д-р Стив Ханке е професор по приложна икономика и създател и директор на Института за приложна икономика към Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Той е също така старши експерт в базирания във Вашингтон институт „Катон“, старши съветник в Университета „Ренмин“ в Китай, както и специален съветник към Центъра за финансова стабилност в Ню Йорк. През 1998 г. той е обявен за един от 25-те най-влиятелни хора на света от World Trade Magazine.

В миналото е бил старши икономист в Икономическия съвет на президента на САЩ Роналд Рейгън (1981-1982), старши съветник в Съвместния икономически комитет на Конгреса на САЩ (1984-1988), държавен съветник на Литва (1994-1996) и Черна гора (1999-2003).

В България е известен като Бащата на валутния борд. От 1997 до 2001 беше съветник на тогавашния президент на България Петър Стоянов.