Рьорих я води при Сай Баба, който подарява мистериозния пръстен

Живкова има тежки здравословни проблеми. Това е и причината да прибягва до рационално хранене, билколечение, преклонението преди тайните общества и народната медицина. От друга страна е човек с неголям габарит и ресурс, а се изкачва по йерархията с хъс и алчност и иска да стигне върха. Амбициите й са големи. Ангажиментите, които поема като министър и член на Политбюро, са огромни и тя не си дава сметка за реалното си състояние. Има тревожни симптоми и вуйчо й акад. Атанас Малеев е искал да бъде хоспитализирана, но не обръщат внимание на думите му.

Несексуална, вегетарианка и йогистка, тя се отдава на наркотика на властта. Въпреки че е преуморена, напряга сили и се хвърля във водовъртежа на тщеславието. Миражът на кариерата замъглява съзнанието. Всички, които са били близо до нея, са единодушни в това, че мисията, която си бе избрала, търпи крах. Костадин Чакъров смята, че е понесла поражение.

Вера Ганчева допълва: "Мисията й се провали". Изглеждаше "страшно самотна, нещастна, отчаяна и тъжна", така я запомнил охранителят Димитър Мурджев.

Загадъчно и мистериозно тя се топи. Левчев пита: "Защо е била изоставена в това състояние? Лекува ли я някой и защо?

Нелепа смърт уж я лекуват, а сама си купува лекарства? "Говори се, че Людмила имала склонност към окултизма?", въпросът е отправен към Иван Славков. Той не е с нея, но отговорът му е интересен: "Мани тези измишльотини! Като историк се интересуваше от религии, но чак да се увлича… Това го говорят хора, които въобще не са я познавали. Друг беше проблемът с нея. Още се чудя как оживя след катастрофата през 1973 г. (12 ноември). Като я видях в "Пирогов", едва я познах. Беше смляна като кайма. Ужас! Ударила се беше в предното стъкло на колата и имаше силно мозъчно сътресение. След това й забраниха да пътува, особено със самолет. Тя обаче рипна още на третия месец да оправя България".

В този дух има изказвания и от дъщеря й Жени: "Днес, когато стане дума за Людмила Живкова, основно се говори за мистика и как е починала".

Не може да се отрече, че мистиката, суеверието и обречеността спохождат човека в тежки моменти. Тогава възникват фетиши и фантоми. Тогава изгряват звездите на спорни личности като Распутин, Боян Магесник или Жозеф Балсамо и граф Сен Жермен.

Нещо подобно се случва и с българската героиня. Тя е обсебена от темата за врачките и гадателите. След нейната смърт пък настъпи златно време за окултизма и тайните общества. Те се превърнаха в нещо тотално. Средставата за масова информация им дават гласност: "Ясновидци и астролози – четем в тях, – гледачки и баячки, медиуми и екстрасенси, пропагандатори на чудотворни изцеления и медиатори на религиозни реликви, ходжи – майстори в развалянето на черни магии и заобикалянето на черни кахъри, специалисти по призоваване на призраци и духове, велики магове, контактьори с оня свят – иначе актьори – измамници в тоя, изпълзяха като хлебарки в последните двайсет години и заеха трайни позиции в медиите и общественото съзнание.

Някога прилагателното "суеверни" вървеше по подразбиране със закачени към него "бабички" – в смисъл на възрастни жени с ниско образование. Днес като че ли няма възраст и обществена група, която да не е заразена от бацилите на езотеричното и паранормалното".

Тази бутафория може да ни изглежда далечна, но тя кореспондира с биографията на Людмила. Окултното е породено от много причини, но на първо място е катастрофата. Тя е голямо бедствие в нейната съдба. Трябвало да изпраща баща си, който заминавал на официално посещение в Полша.

Била закъсняла и бързала. Шофьорът карал с луда скорост и изпреварвал камион, по някои сведения панеловоз. Насреща се задал "Москвич" и се сблъскват челно. Людмила получава мозъчно-черепна травма, нарези по лицето и изпада в безсъзнание.

Откарват я в "Пирогов", мобилизират най-добрите специалисти да я лекуват. Привличат лекари от чужбина. Прилагат лечение под ръководството на Петър Димков. Използват вани с екстракт. В Париж й правят пластична операция. Тя се съвзема и през февруари 1974 г. се връща на работа.

Преди катастрофата тя е, така да се изразя, нормално момиче. От 18-годишна възраст управлява собствен автомобил и е добър шофьор. Обича купоните и танците. Цигарата не слиза от устата й. Пие прилично, увлича се в любовта.

След катастрофата променя образа си на живот. Става вегетарианка, храни се с плодове и сокове, увлича се по окултните и тайните сили, които управляват човешкото съзнание.

С течение на годините се уверих, че големите нещастия, бедствия и катаклизми се предшестват или съпътстват от поличби, знамения, небесни явления, звуци на птици и други.

Това се случва и с Людмила. От 12 до 15 юни 1981 г. тя е на посещение в Австрия, защото честването на юбилея на българската държава е под патронажа на президента Кирхшлегер. Концертът в Бургтеатър се дирижира от Руслан Райчев. Тя е доволна, защото юбилеят се чества на държавно ниво.

Прощалният банкет е в луксозно заведение на брега на Дунава. Изобилието от ястия и напитки е богато. Тя остава вярна на себе си. Поисква сок, чай, мед и прясно мляко. Домакините са изненадани, но изпълняват желанието й.

Донасят кана с димящо мляко. Настроението е приповдигнато. Честването е внушително.

В разгара на обяда става нещо ужасно. Участникът в делегацията Дойно Дойнов пише: "На една от обвитите с бръшлян колони зърнах змия – черна, страшна, ту застиваше като камък, ту се извиваше и пълзеше нагоре…".

Страшно и зловещо знамение. Живкова загледала черния слепок и рекла: "Да си върви по пътя, не сме се срещали".

Мъдреците от незапомнени времена тачат поличбите. Примерите са много: "Изведнъж изпод един от олтарите изпълзял ужасен змей, червен като кръв. Извивайки на обръчи грамадното си тяло, змеят бързо полазил нагоре по чинара, почти до самия му връх".

Какво е това? Измислица, фантасмагория или маниерност? Не, това е митология. Когато атиняните тръгват с 1186 кораба и 100-хилядна армия да завладяват Троя, те организират жертвоприношение. В този момент змеят се появил и полазва по чинара, с тази разлика, че Омировият змей е червен, а нашият – черен, което значи траурен!

Келнерите на тържеството веднага пояснили: "Година не е излизал, млякото ще го е помамило". Всички са изтръпнали, обядът бил помрачен. Дико Фучеджиев вметнал: "За кого ли от нас ще е тая поличба?" Минали 40 дни и Людмила напуснала Божия свят.

Едно от важните събития през последната година от живота й е посещението в Индия. То е осъществено от 17 до 27.II.1981 г. Посрещането е сърдечно, но натоварването е голямо. Приемат я президентът, председателят на парламента и министър-председателят Индира Ганди, която освен в Министерския съвет я приема и в дома си. В Делхи Людмила открива изложба за тракийското изкуство. Индийците се възхищават, но добавят, че имат подобни експонати три хиляди години преди новата ера.

След официалната част Людмила се юрнала да разглежда забележителностите на страната. Среща се с оракули, магьосници, тайни общности, посещава град Мадрас, храма на богинята на смъртта Кали и други забележителности. Вижда се с прочутия гадател, магьосник и мислител Сай Баба. Популярността му в Индия е огромна, пред дома му се събират хиляди. Срещата устройват Светослав Рьорих и съпругата му Джесика. Твърди се, че ясновидецът подарил пръстен на Людмила с цвят на топаз.

Било непоносима горещина, но тя не се спирала. С нея са верните й приятели. Вечер се прибира капнала от умора.

При срещата с Комитета за честването на юбилея Людмила не издържала и рухнала. Лекувала се един ден и една нощ и пак тръгнала да разглежда индийските чудеса.

Това посещение разкрива увлечението й по мистичното и езотеричните тайнства. Много пъти посочихме, че Индия се фаворизира не само за окултните общества, но и заради Индира, тя дава модела, от който българската инфанта се интересува.

Връщат се в 4 часа сутринта и още същия ден заминава за Париж и оттам за Мексико. Полетът е продължителен и изтощителен. Сменят меридиани, времето и климата. Людмила не издържа и изпада в треска и криза. Приятелката й Таня Русева си спомня: "Полетът Париж–Мексико беше много тежък. Още в самолета на Мила започна да й става зле. Заспа, бълнуваше, аз седях до нея… втресе я, много висока температура вдигна, бълнува".

Пею Бербенлиев, заместник-председател на Комитета за култура, и проф. Васил Гюзелев, които я придружават, и охранителите изпадат в тревога. Посрещачите са на трапа, чакат, а Людмила не излиза. Посланикът Богомил Герасимов, допуснат да я види, пише: "Людмила лежеше като безжизнена на седалката. Лицето й бе бледо и изпито. Гледаше, но не виждаше. Приличаше на човек, който си отива"

Посланикът информира Фернандо Солана, министър на информацията на Мексико: "Сеньора Живкова не е добре". Изваждат я през резервния изход и я откарват в двореца "Камино реал". Мексиканците предлагат лекарски екип да я прегледа, българите не се съгласяват. По радиовръзката Димитър Мурджев се свързва с ген. Илия Кашев. Оказва се, че те с Тодор Живков са в Москва. Докладват на Първия, че Людмила е зле. Той нарежда специален самолет с лекарски екип и съпруга й Иван Славков да излетят за Мексико.