Новата книга на издателство "Труд" "Инж. Георги Вълков" с автор Недю Недев е посветена на журналиста и създател на вестник "Пладне", екзекутиран за сътрудничество със САЩ. Той е жертва на секретна операция на Абвера. Техен агент го запознава с уж резидента на САЩ в Близкия изток. Ентусиазиран, Вълков готви програма за борба с хитлеризма в България, като му е обещано да стане резидент на Америка в страната ни. Точно когато трябва да я предаде, е арестуван. Предлагаме ви кратък откъс от книгата.

Точно когато журналистът от “Пладне” създава програмата за борба с хитлеризма у нас, е арестуван

Работещият за няколко разузнавания Христофор Янев умело го шантажира

Най-тежкото обвинение срещу инж. Вълков е установяването на контакт с резидента на американското разузнаване за Близкия изток и Балканите – полк. Тигъл.

На срещите с него, според обвинението, Вълков получил пълномощия на резидент за България, от което следвало той да възглави съпротивителната борба на БЗНС "Пладне" в полза на западните държави, също и да поддържа връзка с аграрните партии на Сърбия и Румъния.

"В лицето на Христофор Янев

– четем в обвинителния акт, – журналист и кореспондент на американски вестници, с когото се познавал от концентрационния лагер и когото считал винаги добре осведомен по английските и американските въпроси, той намерил човека, който ще го постави във връзка с хората от тези легации. След няколко срещи между двамата Христофор Янев му открил, че е агент на същото (т.е. американското) разузнаване.

Тогава Георги Вълков си предложил услугите да доставя на американците сведения от военен и политически характер. Христофор Янев му обещал да го запознае с главния ръководител на американското разузнаване в Близкия изток, като му казал, че последният наскоро ще пристигне в София.

Георги Вълков пожелал да се срещне с него и затова Янев във втората половина на м. септември 1941 г. го запознал със самия полковник Тигъл. На тази среща, която имала опознавателен и информационен характер, Георги Вълков предал на американеца едно изложение, написано на английски език (по-късно се установило, че преводът от български на английски бил направен от дъщерята на Ал. Оббов), относно идеологията и състоянието на пладнарското движение в България, като представил себе си за един от водачите му, ползващ се с добро име и голямо влияние в него."

Срещата се състояла в средата на септември 1941 г. в дома на Христофор Янев (бул. "Македония" № 23) и продължила един час.

Разговорът се водел на четири очи

Янев излязъл от стаята и ги охранявал. Използвали френски език, за да се разберат, тъй като Вълков не знаел английски. Полковник Тигъл имал внушителен вид, изискано облечен, възпълен, но енергичен – човек с маниери и аристократичен стил на държание. Той споделил на Вълков, че Янев е абсолютно сигурен и на него може да се довери във всичко. Това е причината Вълков да му разкаже за своите връзки с югославското и английското разузнаване.

"Американският резидент", явил се като полковник Тигъл, бил всъщност служител на хитлеристкото военно разузнаване – висш функционер на Абвера, вероятно изпратен специално за случая. При срещата Вълков бил развълнуван, доволен и убеден, че разговаря с отговорно лице на американската администрация. Преизпълнен с готовност

да води борба срещу хитлеристката агресия,

той изложил разгърната програма, като разкривал възможностите на БЗНС "Пладне" и докладвал какво е направено за мобилизиране на опозиционните сили.

Можем да си представим състоянието и чувствата на високопоставения хитлеристки разузнавач, като виждал пред себе си човек, кипящ от желание и енергия да води жестока и непримирима битка против тях.

Публикуваните извори от Николай Котев за сетен път показват, че операцията срещу инж. Вълков се ръководи от д-р Ото Делиус. За целта той се възползвал от своя агент Христофор Янев. Разговорите на Вълков в неговия дом с "американския полковник" били

запазени в тайна от българското военно разузнаване

Донесенията, които Вълков предавал на Янев, отивали не в РО, а в службата на Абвера в София. Като обобщава резултатите от тези действия, Н. Котев идва до убеждението, че не всички оперативни мероприятия в страната се провеждат съвместно с военното разузнаване (РО ГЩ) или Дирекция на полицията. Това е странен и многозначителен извод. Той показва, че нацисткото военно разузнаване има приоритет при организирането на провокационната разработка срещу Вълков. Върховенството на случая се потвърждава от факта, че за контакт с него бил определен не българин, а човек на д-р Делиус. Този факт ни подсказва, че Христофор Янев (това нещо се отбелязва и от Андрей Праматаров) е бил двоен агент – служел едновременно на Абвера и на РО. За отбелязване е, че при организирането на операцията срещу Вълков той съобщавал поверителните данни на Клайнхампел и на д-р Делиус, които решавали как да се действа.

Не бива да забравяме, че Клайнхампел живее в България от 1922 г. и познава политическите борби, поради което е превъзходен помощник на шефа на Абвера.

Изпреварвайки събитията, ще отбележа, че едва когато операцията е завършена,

д-р Ото Делиус предава секретните материали на РО

Тогава започват съвместни разпити на заподозрените. Д-р Делиус е автор на плана официалното следствие да се предаде в ръцете на поручик Димитър Радев и той да разпита шефовете на българската тайна полиция.

След срещата с "полк. Тигъл" Вълков се окуражил и активизирал дейността си. Той чувствал, че зад него, така да се каже, стоят САЩ и антихитлеристката коалиция. Съпроводен от Христофор Янев, той предприел обиколка из България, като посетили редица градове. Целта била да стегнат редовете на БЗНС "Пладне". Но и в този случай действа като политик и водач на "Пладне". Необходимо е да отчитаме

суровата обстановка през 1941 г

Само така бихме могли да проумеем какво прозрение, храброст и вяра в победата са били необходими, за да се реши на такава рискована постъпка.

В размирно и съдбовно време, като човек, пренебрегнал личната си съдба, той тръгва из страната да бунтува народа срещу силна и непреклонна власт, която при това е придобила нови земи и е обединила отечеството.

Ясно е, че при никакви условия Вълков не е могъл да приеме съюза с хитлеристка Германия. Смятал е нейната кауза за антидемократична, престъпна и гибелна за България. Главното съображение, което го движи, е увереността, че

агресивната коалиция ще претърпи поражение

Той не можел да допусне собствената му страна да понесе отговорност, както това се е случило след Първата световна война. Ангажираността към тази позиция обсебвала цялата му концентрация, акумулирала впечатляващо излъчване, изостряла нервната му чувствителност. Всичко това разкрива образа му като човек, емоционалния и интелектуалния му заряд, позицията му като политик и лидер на БЗНС "Пладне".

Мнозина ще оспорват правотата ми, защото каузата, която се разглежда, е контрастна, но мисля, че е важно да определим на коя страна са справедливостта и бъдещето.

В това е сложността на двойствените явления.

"След завръщането си от обиколката – четем по-нататък в обвинението, – за резултата от последната той съставил едно изложение, което дал на Христофор Янев, за да го предаде на американците..., той изработил един подробен план за организирането и дейността на пладнарските саботажни групи."

Изложеното дотук като обвинение срещу инж. Вълков от гледна точка на историографията е мащабна програма и голяма проява в антихитлеристката съпротива. Колкото и парадоксално да звучи за съвременния читател, подобни действия и апели отправят много формации и сили, например полското и чехословашкото емигрантско посолство, радио "Лондон" и други. Целта е една – разгром на хитлеристката агресия. Разглеждайки позицията на Вълков, възниква законният въпрос – за какъв шпионаж може да става дума, когато обвинението формулира далеч по-опасни форми на борба и съпротива, когато поставя на подсъдимата скамейка цялата партия – БЗНС "Пладне"?

Някои изрази, като "избиване на правителствени и германски представители,

"атентати по жп линии",

са пресилени и съзнателно поставени в обвинителния акт. Изключено е да се допуска, че точно към такава форма на съпротива се е стремял Вълков. Същевременно това, че е враг на водената правителствена политика, е вън от съмнение.

Натъкваме се на казус, който е стар и познат – неговата непримиримост и неговата опозиционна борба го превръщат във враг на държавата. Покрива ли се обаче държавата с нацията?

Системите, лидерите, властниците си отиват, а народът и нацията остават. Това, разбира се, са елементарни аксиоми. Всеки, издигнал се до върха, претендира да представлява общонародните и националните интереси. На понятието свобода са давани различни определения. За случая сякаш подхожда едно: свободата – това е ограничаване властта на държавата.

Адвокатът Георги Костов Георгиев, роден в Пловдив през 1910 г., а живеещ в София, ул. "Ген. Паренсов" № 16, поемно лице при разпита на Вълков, е оставил любопитна записка. Тя представлява допълнително доказателство за хода и характера на аферата, разкрива съдбата на въпросната програма, за която Вълков е съден.

"С така нахвърлената програма – пише адвокатът – Г. Вълков трябвало да представи и едно изложение на разискване в една среща в Американския колеж, на която трябвало да присъства освен него и Христофор Янев, още един учител от колежа и едно лице от американската легация. На тази среща в колежа щяло да стане един вид приемането от страна на американците на Г. Вълков като техен резидент за България. На уречения ден Г. Вълков написва програмата по точки, туря я в една стъкленичка, която държи между ръката и ръкавицата си, и с Христофор Янев се качват на едно такси, за да отидат на срещата в Американския колеж, но по пътя Г. Вълков бива арестуван и конфискуват написаната от него програма."

Че операцията е инсценирана, това е ясно, но пък ролята, която тя отрежда на Г. Вълков, е голяма. Той трябвало да бъде ръководен представител на американците в България. Фалшът си е фалш – случаят с Христофор Янев е монтиран, но важното е друго:

Вълков е политически лидер,

който е ориентиран към САЩ и в условията на Втората световна война показва готовност за сътрудничество с тях. Финалът завършва с гибел, но това е присъщо на всяка голгота. Обреченият загива, но неговото прозрение, неговите стремежи и неговият подвиг остават.

Смисълът на фабулата е очевиден – противопоставянето на хитлеризма и фашизма, както и борбата за спасяване на отечеството от национална катастрофа се заплащат с жертва.

Цената е висока, но той я приема. Епилогът подсказва, че в центъра на идеологията и на политическата му дейност стои въпросът за българските национални интереси. Програмата, която изработва и за която всъщност загива, не е предателска, не е шпионска.