Три дена минаха от репортажите по сигнала на Омбудсмана на Републиката до Главна Прокуратура във връзка с Дома за настаняване на възрастни хора с деменция в село Горско Косово. Понякога потреса от видяното е толкова силен, че имаш чувството че си попаднал в епицентъра на Апокалипсиса.

Темата е болезнена за мен.

Само тези, които са се грижили и загубили човек с деменция, при това тези състояние са доста различни, което налага и специфични подходи, знаят каква грижа изисква болния. Това което видях не е грижа, а присъда, система за масово унищожаване и екзекуция на беззащитни хора.

Оставам настрана, че тези хора са попаднали, поне една част в този дом, с идеята че изпращащите ги роднини са намерили оправдание за това, че няма да се грижат за тях.

Не ги виня, бремето е толкова голямо, че единици издържат до край.

Казвам го категорично - тези домове са всичко друго, но не и "дом" за хора с деменция. Грижата за тях е цялостна и инвидуална, макар че се допускат при определени случаи групирания, именно в рамките на програми за социализацията ми.

Грижата не включва само предоставянето на легло, даване на лекарства, храна а комплекс от рехабилитация, разходки, тренировки /колкото и да трудно има поддържащи когнитивните функции техники/, социализация които изисква не само тотална посветеност, но и човечност.

При това грижите нарастват експоненциално защото с времето болния престава да се самообслужва, да се храни, да говори, да чува, се движи и битката да забавиш дегенеративните процеси е тотална и неспирна.

Това е война с невидим и мощен противник, която знаеш че не можеш да спечелиш, но можеш да ограничиш щетите и забавиш настъплението му.

Това което видях е една враждебна, дехуманизирана среда, която директно убива. Достатъчно е това легло в коридора?! И всеки ден там минават директори, лекари, служители .... и нищо.

Няма смисъл да се залъгваме, у нас държавата е абдикирала тотално от задължението си до осигури грижи за болните от деменция. Лекарите пък, тъй като са безсилни, вместо да се ангажират в изработването на програми, в които се комбинират различни техники, подходи и методи за забавяне развитието на болестта в различните и фази, се задоволяват само с предписването на лекарства, които дори и да помагат, което не е сигурно, са само част, при това често и не основна част от терапията. Да не говорим че лекарствата често имат толкова явни странични последствия, че ползите от тях се съизмерими с вредите.

Браво на омбудсмана че повдига завесата. Това не е нито дом, нито социално заведение, това е КОНЦЛАГЕР.

Да ме простят работещите там, но по-добре е да знаем че нямаме и сме закрили подобни домове, отколкото да се залъгваме че имаме някакви институции за Края.

На фона на огромните харчове от бюджета и дълга към възрастните, пък и не толкова възрастните, защото деменциите слязоха като възрастова граници под 50, дори под 40 години /мнозина още не могат да приемат че това е болест/, си мисля, че всичко тръгва от това че тези "горе" и ние "долу" загубихме страха от Бога и смисъла на думата "грях", "срам","дълг", експлантирахме чувството си на емпатия и живеем в паралелен свят, в който грехът е достойнство, лъжата истина, порокът чест.

Не зная, но като че ли за децата в страдание, някак ще се намери някаква остатъчна симпатия и сърце, за възрастните хора остана само безразличие и отчуждение.

Няма по-вярна представа за деградацията в едно общество от тази история в Горско Косово. И както виждате история за един ден и никой не говори. Това беше причината и да не пиша веднага, а по-късно когато всички млъкнаха. Нито Борисов ще говори за възрастните, защото те не са електорат, нито здравния министър, нито партийните лидери.

Понякога си мисля, че Бог прибира тези болни, за да ги спаси от Ада на нашето безхаберие и примиренчество на Земята.

Искам да кажа и добра дума за тези, които са минали пред тази преизподня, и са останали човеци. Знам че повечето се чувстват опустошение, неспособни да се върнат обратно в обществото, да изпитат емоция или чувство. Не зная, за мнозива вече изпълнения дълг не значи нищо. Нито да бъдеш с някого до последно, както сте си обещали.

*От фейсбук!