При всяко завъртане на фара ние залягахме

С Джони и Чарли имахме джипка. Осемдесет и някоя година през лятото за два-три месеца бяхме в Мичурин, сега Царево. Снимахме филм в стария град.

Но блокът на мотора леко се беше пропукал. (Бях забравил през зимата да му сложа антифриз – на всеки може да се случи – е, на мен по-често.)

Джипката си върви, ама се задъхва... И случайно забелязваме, че пред оградата на

военното поделение

в Мичурин

стои захвърлена друга джипка - катастрофирала, смачкана (с военен номер)... Джони провери. Моторът й беше в идеално състояние. И решихме да го откраднем, но беше много тежък. Затова една вечер се

събрахме

група юнаци

– Стефан Данаилов, Васил Станилов, Ицко Финци, още двама и ние тримата. Във военното поделение имаше вишка, на нея прожектор, а той съответно се върти във всички посоки (като морски фар) и от време на време осветява и джипката... Джони и Чарли развиват болтовете.

Светлината на прожектора се завърта към нас. Залягаме дружно. След това повдигаме мотора. Светлината пак приближава. Пак залягаме... Накрая успяхме! Чудесен мотор! Как да не се радваш?

Години по-късно – вече по демокрацията – си седим с Джони и Чарли в кафенето в Царево. С нас беше и Коко, стар и много готин приятел,

местен фотограф

и любител кинаджия

Той си е от Царево, живее точно срещу военното поделение. По едно време нещо стана дума за джипки. И той ни разказа следното. Купил си преди мно- го години от военните стара, смачкана джипка. Ама евтино. Колко му е – ще си я поизчука, ще си я отремонтира.

Оставил си я той пред военното поделение. Обаче да вземе някой идиот да му открадне мотора!?... Е, признахме си. Почерпихме.

Когато крадохме мотора на джипката, Стефан Данаилов не беше министър, ама ей богу, много момичета ни завидяха. Ех...