Качвам се в трамвая (No.10, от най-опърпаните) от предната врата, тъй като трябва да си купя и билет. На две крачки от мен безпогрешно разпознавам контрольорката (която ме гледа сърдитичко, може би защото вече е подминала вратата)..

Аз (усмихнато-бодро): Добро утро, г-жо Контрола, днес предлагате ли "зелен билет"?

Тя: (с половин уста): Ние НЕ продаваме билети (натъртва на "НЕ"-то, като междувременно към нея се присъединява колежката й, един вид да ме респектират, може би)

Аз: Но правилата на Столична община предвиждат в дни като днешния със силно замърсен въздух да има?! (искрено се учудвам аз, все едно не си познавам общината).

Те (двете, вече обвиняващо): Къде Ви е документът за превоз на пътници?

Аз (леко обезкуражен): Надявах се да си купя с качването "зелен билет", днес наистина въздухът е ужасен, вижте - от мъглата почти не се вижда.

Те: ЕЕЕ???

Аз (към Ватманката, много бърз): Моля едно билетче, ето точно пари.

След което още по-бързо го продупчвам и го връчвам на вече напиращите контрольорки "Заповядайте".

Те: (нещо нечленоразделно от типа на: "ХХМРРРГРДРРР. И другия път да се качвате с превозен документ!!"

(Отказах се да споря, че такъв (в нормалните държави) следва да може да се закупи в превозното средство.

От фейсбук профила на бившия депутат от Реформаторския блок