Животът върви по двусмислен начин - хем тече, хем се изнизва, но е хубаво, че през това време нас ни има. Има ни, но защо?

Питаме се непрестанно и отговорът е като вятър, надуващ платната на скърцащия ни кораб. Когато отговорът е силен и духа в една посока, летим напред към заветна цел. Но налегне ли ни безветрие, теченията ни влачат по вечните си пътища. За да пори корабът вълните, нека не забравяме своя въпрос: "Има ни, но защо?"

Пътешестваме през годините и всеки е като Одисей. Рано (по-добре късно) ще се върнем там, откъдето сме тръгнали. При Нищото.

Нашата вярна Пенелопа.

Всеки може да ни изневери, дори ние - на себе си, тя обаче е вярна до смърт.

И все пак - защо сме?

Конкретният отговор може да е всякакъв - да отгледаш деца, да построиш къща, да изживееш удоволствия...Зад всички отговори стои една дума - смисъл!

Намираме смисъл да се наядем или да строим къща, да правим секс или да имаме лъскава кола. Или да броим звездите... А може би всичко това?

Всеки е различен.

Индивидите, ако са здрави, джапат в различни смислови полета, при някого хоризонтът е като стена, която можеш да пипнеш с ръка, другаде чертата му не се види.

Не се различаваме толкова по пол, възраст, етнос, религия, талант и ум, височина и тегло - различаваме се повече по смисловите пространства, които обитаваме. Изхвърлят ли ни от НАШЕТО смислово пространство - гинем, мрем, макар и да дишаме и ядем.

Тук е истинското място на нашата субективност, където всеки има свой метър.

Защитавам свободата на човека!

Не бъдете сигурни, че сте победили някого. Победата е във вашето смислово поле, а не в неговото.

Ако да кажем, имате кола за половин милион лева, радвайте се, щом това ви радва, но и през ум не бива да ви минава, че човекът със стария москвич задължително мисли, че вие притежавате нещо ценно. В неговото смислово поле вашата кола може да не съществува, може да е само предмет по пътищата, който му се пречка, докато той препуска да стигне до своята градинка, за да си я прекопае...

Примерите са безброй.

Няма всечовешка йерархия на имане и постижение. Няма!

Непризнаването на правото на индивидуално смислово пространство е диктатура, неразбирането, че такова съществува и подражаването на чуждо смислово пространство (индивидуално или общностно) е или примитивизъм, или самоотричане.

Собственото пространство е нашият кораб.

Плаваме с него, нападаме и сме нападани, някъде искат да ни изядат, другаде да ни превърнат в свине; завързани и вътрешно разкъсани чуваме сирените, срещаме чудовища, нимфи, богини, богове...

Предрешени и съвсем сами ще стигнем до Итака. Ще ни прегърне вярната Пенелопа.

Без кораба нашето пътешествие е невъзможно.

Тъй че да си дойдем на думата - ДЪРЖАВАТА е длъжна да ни осигури условия да градим и поддържаме своя кораб. Ако не го прави - бунт и промяна - нов обществен договор... Да търсим и намираме СМИСЪЛА . Да бъдем свободни!

От фейсбук