Мастъра, както го наричаха и студентите, и много от приятелите му, се пресели в един по-добър свят. Поне така е прието да се казва, иначе аз, прелюбезни, не съм много сигурен в това. Въпреки вероятността Стефан Данаилов да тича по огрените от слънце Райски Бонсови поляни, този свят беше добър и щедър към него в степен, каквато Отвъдното едва ли познава.

Не просто му прости греховете, но го и обсипа с любов и уважение. И макар Коста Карагеоргиев да е онзи, който крещеше „Ние сме на всеки километър” в началото на всеки епизод от едноименния сериал, именно образът на майор Деянов остана като емблема на соцекшъна. Щеше ли днес да е по-добър всеки километър от България, ако всики комунисти бяха като майор Деянов? Не знам. Като хлапак вярвах в това. Знам, обаче, че България щеше да е едно по-добро място наистина, ако всички соцаилисти бяха като Стефан Данаилов.

Заслужен покой, Мастър!

От фейсбук