/ Божиите врагове да ни чакат, заканват се те от лагера Ал Хол

/ Децата си играят с направени от тях пистолети и бомби, с нетърпение чакат да станат бойци на ИДИЛ

Къде живеят съпругите и децата на терористите от Ислямска държава, ако не са с тях в столицата на престъпната организация - град Ракка? В Североизточната част на Сирия се намира бежанският лагер Ал Хол, превърнат в един малък халифат. Зад огражденията му са събрани близо 70 хил. души, като 11 хил. от тях са били членове на семейства на чуждестранни бойци на ИДИЛ. Жени, деца и бивши бойци попадат в Ал Хол, след като по един или друг начин са били заловени от властите в Сирия.

"Ислямска държава е една и тя никога няма да умре - казва местна от лагера пред журналист от New York Times. - Тя ще възкръсва всеки път, когато някой само си помисли, че с нея е свършено. Не се страхуваме за живота си, защото нашите хора от организацията никога няма да ни наранят. Те нападат само неверниците."

В действителност живеещите в Ал Хол не се плашат от нищо. Преди да попаднат в лагера, жените и невръстните им деца са ставали

свидетели

на брутална жестокост

Пред тях са обезглавявани младежи, а момичета са убивани с камъни по улиците заради неприлично облекло. До къщите им са падали бомби, а техни близки са изчезвали безследно.

Те обаче не спират да вярват в идеите на Ислямска държава и нейния водач Абу Бакр ал Багдади. Слушали са милиони пъти неговите речи и му вярват.

"Дори и след смъртта, Ал Багдади е жив - казва жена, покрита с никаб. - Ислямска държава не си отива с убийството на един човек, защото ние сме стотици хиляди. Той никога няма да умре в нашите сърца. Идеите му остават вечни и един ден ще станат реалност."

Вероятно затова само преди няколко седмици 11-те хил. души, които са роднини на терористи, са завзели целия контрол над лагера Ал Хол. Самите жени са участвали в нападенията над охранителите на загражденията. Хората, отговарящи за опазването на реда, били залети с бензин и изгорени живи. Други пък са намушкани от жените, които използвали кухненски ножове, скрити в дрехите им. Погромът бил ужасяващ.

Според живеещите в лагера обаче пазачите се държали лошо с тях и не разбирали

техните виждания

за живота

"Веднъж една много груба охранителка се приближи към мен и започна да ме обижда - разказва една от местните пред журналист. - Отвърнах й със същия груб език като нейния. Казах й, че не може да говори така и няма право да го прави. Тя се ядоса още повече. Бутна инвалидната количка, в която седеше едно от децата ми. Викнах й: "Не го прави". Вбеси ме, защото това беше моето дете. В следващия момент тя извади пистолет и го насочи към детето. Започна да ми крещи: Ислямска държава ли? Ислямска държава? Какво, какво?. Знаем, че те мразят ИДИЛ, но децата ни имат ли вина за това?"

Веднага след нападенията и убийствата на охранителите, на останалите в загражденията било съобщено, че те вече са част от Ислямска държава и трябва да повярват в нейния водач и идеите му.

Съдбата на тези, които

отказали

да се подчиняват

на привържениците на терористичната организация, била ужасяваща. Те били убити, а след това разчленени. Палатките, в които живеели, били изгорени до основи.

Със смърт били заплашвани и жените, които давали интервюта и казвали, че вече не подкрепят ИДИЛ и искат да се завърнат в родните си страни.

От началото на годината насилието в лагера е достигнало заплашителни размери. Десетки умират при неизяснени обстоятелства. Последният починал в лагера е 14-годишно момиче, за което се твърди, че се наранило при падане.

Белезите по тялото обаче говорели за друго. То било със счупен врат, а медицинските изследвания показали, че преди това била душена и удряна.

Бременна индонезийка също е открита мъртва, малко след като дала интервю пред западна медия. Следите по тялото отново говорели за насилствена смърт, но до извършителя на престъплението така и не се стигнало.

Пред медии двама лекари от близкия до лагера град Хасака разказват, че пациенти от Ал Хол отказвали да ги посещават, защото били заплашвани.

"Казаха ни, че ако дойдем пак при вас, ще ни бият или с нас ще се случи нещо много по-лошо", оплаквали се те пред медиците.

Жените на бойците на терористичната организация са сигурни, че

отново ще се

видят с мъжете си

и ще могат да ги прегърнат.

"Не знам къде е той сега, може да е жив, може и да не е, но знам, че се бореше в името на Аллах - казва местнa. - Моля се да е добре и да се видим отново. Искам аз, той и децата ни да се съберем отново, но пътят, който е избрал, не е грешен."

Съпругите на терористите вярват в каузата на мъжете си и ги подкрепят. Във видеоклип, пуснат до медиите през юли тази година, няколко забулени жени размахват знамето на Ислямска държава и казват: "Братя, запалете огъня на джихада и ни освободете от тези затвори. Божиите врагове мислят, че са ни затворили в този гнил лагер, но ние сме една тиктакаща бомба. Просто изчакайте и ще видите."

Най-ужасяващото в цялата картина са децата, които също като майките си вярват, че смъртта в името на Аллах и ИДИЛ не е нещо лощо, а е необходимост. На малчуганите е вменено, че след като навършат определена възраст, те също трябва да се влеят в редиците на организацията. Малките момчета дори не приемат това като нещо страшно. Те нямат търпение да се докажат пред своите близки като верни бойци и да заемат местата на бащите си.

"Защо ме снимаш? Не ме е страх от нищо", казва едно от тях пред репортер.

Децата все пак вземат примера от близките си като чиста монета. Близо до една от портите на лагера пазачи са събрали купища играчки, които малчуганите сами са направили. Фрапиращото е, че това са пистолети, бомби и саби. За създаването им малките са използвали части от водопроводи и ленти. Охранителите дори са конфискували и флагове, оцветени в мотивите на ИДИЛ.

Какви са условията в лагера четете в печатното издание на "168 часа".