Снегът вали твърде силно и многобройните дежурни екипи не смогват да изчистят пистите. Въпреки това самолети пристигат и отлитат. Та кой би посмял да затвори толкова лесно мюнхенското летище? Полет BE609 успява да кацне без проблеми и се нарежда на опашката за зареждане на гориво, тъй като го очаква още път до Великобритания. Вътре обстановката е приповдигната

Млади момчета на борда нямат търпение да се приберат у дома, след като са си свършили добре работата и са готови да се отдадат на купон.

Сякаш заразен от общия ентусиазъм, пилотът прави трети опит за излитане, след като предишните два са се провалили. В този момент самолетът поднася по пистата и се удря в бетонна стена. В избухналия пожар загиват осем от играчите на "Манчестър Юнайтед", който преди трагедията е наричан "бебетата на Бъзби".

Славният треньор Мат Бъзби е събрал много млади, но и изключително талантливи футболисти, които през онази 1958 г. се готвят да спечелят турнира за Купата на европейските шампиони. "Червените дяволи" се връщат от Белград, където в мача реванш правят 3:3 с "Цървена звезда" и след победа 2:1 в първия двубой си осигуряват място на полуфинала с "Реал" (Мадрид). Адската катастрофа унищожава планове, мечти, животи. Англия е потресена от нелепата гибел на играчите и още 15 пасажери. Пламъците са убили щастливите емоции на английските фенове. Защото "бебетата на Бъзби" радват окото и душата на всички истински фенове на Острова. В дните след катастрофата цялата страна се моли за живота на младия Дънкан Едуардс. Той е талантлив, усмихнат, чаровен, истински полубог на терена.

Но не е безсмъртен

21-годишният суперталант умира от раните си в болницата. Сънародниците му потъват в скръб и никой не може да повярва, че слънцето отново ще изгрее на футболния небосклон.

Но от пепелищата плахо се показват листенцата на надеждата. В онази адска катастрофа оцеляват момчета, които след това ще понесат на плещите си отговорността да бъдат достатъчно велики, за да не бъде поруган духът на техните събратя. Безспорно най-големи успехи от оцелелите "бебета на Бъзби" постига сър Боби Чарлтън.

Самият той се разминава на косъм от ужасяващата гибел. Част от оцелелите се осъзнават навреме и

правят чудеса

от храброст,

хвърляйки се сред горящите отломки, за да вадят тела. Точно така е измъкнат и Чарлтън, който е изпаднал в безсъзнание. Младият играч по чудо се е разминал с леки наранявания.

"Всичко се случи за секунди. Не изпитах нито болка, нито страх. Седях кротко в седалката си, която се беше изтръгнала от корпуса. Реших, че е време да затворя очи и да си почина. Загубил съм съзнание и вероятно щях да загина малко след това, ако не беше Хари (вратарят Хари Грег)", ще разкаже по-късно легендарният нападател. Стражът открива съотборника си закопчан за седалката, която е отхвръкнала на метри от корпуса на горящия самолет. Грег хваща за крачолите приятеля си и със сетни сили успява да го издърпа на безопасно разстояние.

20-годишният Боби само се е нагълтал с пушек. Психиката му обаче е силно пострадала. Младокът като всички оцелели е притиснат от отчаянието. "Не исках и да си помисля за футбол. Чудех се защо точно аз съм оцелял, а много от приятелите ми са мъртви. Търсех и не намирах смисъл в целия този ужас", разказва след това Чарлтън. Треньорът му Бъзби също не може да понесе мисълта, че се е измъкнал, а младите му питомци са загинали. Той се затваря у дома и не желае да се върне на стадиона.

В крайна сметка и двамата успяват да се измъкнат

от капана на отчаянието

и някак да продължат напред. Бъзби отново гради шампионски отбор, а в основата му е именно Боби Чарлтън, който въпреки младостта си демонстрира нужния характер, за да бъде лидер. Веднага след трагедията "Манчестър Юнайтед" се срива в класирането, но с времето болката понамалява и отборът се готви отново да се върне на върха.

Това се случва през 1965 г., когато "червените дяволи" спечелват шампионската титла. Година по-късно Чарлтън играе главна роля в английския национален отбор, който на родна земя печели световната титла. По време на първенството Боби е дръпнат към центъра на терена, за да дирижира атаките на тима. На полуфинала срещу Португалия той вкарва и двата гола, които се оказват достатъчни за класиране на финала. Там домакините се изправят срещу тима на ФРГ. А звездата на домакините се сдобива с персонален пазач в лицето на самия Франц Бекенбауер. Двубоят им е титаничен и продължава и след редовното време. В крайна сметка "Трите лъва" триумфират с 4:2 след продължения.

"Първо спечелих титлата, а няколко месеца по-късно и световната купа. Трябваше да съм най-щастливият човек на света. Но някак не можех да се зарадвам истински. Мислех си, че така ще предам паметта на другарите си, които загинаха в самолета. После осъзнах, че трябва да го направя именно заради тях. Те искаха да постигнем нещо голямо и със сигурност щяха да се зарадват на моите успехи, ако можеха да ме видят отнякъде", казва в една от редките си изповеди по темата Боби Чарлтън. След катастрофата той рядко говори за случилото се и чувствата, които владеят душата му след нещастието.

И все пак най-сетне допуска щастието в сърцето си след последния съдийски сигнал на финала в турнира за Купата на европейските шампиони. Точно 10 години след трагедията в Мюнхен "Манчестър Юнайтед" печели най-елитния клубен турнир в света. И отново

Чарлтън има огромна заслуга за успеха

На полуфинала играчите на Бъзби се саморазправят с "Реал" (Мадрид) след победа 1:0 у дома и 3:3 на "Сантяго Бернабеу".

"Реваншът в Испания беше един от най-паметните мачове в моята кариера. Играхме срещу един изключителен отбор и успяхме да вкараме 3 гола в техния дом - нещо, което никой преди не беше правил", казва Чарлтън.

Преди финала той и останалите момчета са пределно мобилизирани от тренера, който им заповядва

да играят в името на загиналите

в самолетната катастрофа. Мотивационната реч постига целта си и на "Уембли" "червените дяволи" побеждават "Бенфика" с 4:1. Два от головете са именно на Чарлтън.

100 000 души по трибуните плачат от щастие. Сълзи има и в очите на треньора Бъзби. След последния съдийски сигнал той нахлува на терена и отива да прегърне Боби и левия бек Бил Фоукс. Тримата са преживели катастрофата и знаят, че тази вечер най-сетне могат да ликуват в името на загиналите си колеги. По това време Чарлтън вече е със статута на международна звезда, но това по никакъв начин не се отразява върху поведението му на терена. Още като голобрад юноша той прави впечатление на околните с незлобливия си характер. По-скоро свит и скромен, Боби не влиза в разправии и не провокира съперниците си. Много от другите звезди в началото също са такива, но след това си показват рогата. Не и английският национал. През цялата си кариера той нито веднъж не е изгонен от игра, а някои статистици твърдят, че е получил едва 2 жълти картона в професионалния футбол. Неслучайно си спечелва славата на

истински джентълмен

на терена

и става пример за бъдещите поколения.

След стотици изиграни мачове и вкарани голове Чарлтън получава необходимите почести и се опитва да заживее друг живот. За известно време управлява туристическа компания, но не му се получава. Ясно е, че футболът е неговото призвание и там ще е най-полезен до сетния си дъх. Великият нападател влиза в ръководството на "Манчестър Юнайтед" и по-късно взема дейно участие в привличането на Алекс Фъргюсън като треньор на "червените дяволи". По-късно получава куп признания – избран е за четвъртия най-велик играч на "Юнайтед", влиза сред 100-те най-велики футболисти за всички времена и още, и още, и още.

През 2010 г. в Мюнхен "Байерн" приема "Манчестър Юнайтед", а домакините изпращат покани към всички ветерани от фаталния полет през 1958-а. От деветимата играчи по това време са живи четирима, но само Боби Чарлтън се отзовава на поканата. Другите са зле здравословно и се страхуват да се качат на самолет. След края на мача Чарлтън казва на един репортер, че би заменил всичките си велики успехи на терена срещу машина на времето, с която да се върне в онази 1958 г. и някак си да успее да спаси своите приятели.