След повече от година писане на законови предложения:

Втората пенсия може и да намалява за разлика от държавната

Около 200 хил. жени, които сега са между 55 и 59 г., ще са първите с частна пенсия - повечето от тях вероятно ще вземат по-малко, отколкото, ако бяха само на плащане от НОИ

Ако натрупаната партида не стига за пожизнена пенсия, има два варианта - разсрочено плащане, докато има средства, или еднократно теглене

Правителството и фондовете имали договорка - 2 години да се мълчи по темата за прехвърляне на партиди към осигурителния институт

Гарантиран размер на втората пенсия, който да е поне 15% от минималната, ще трябва да осигуряват универсалните пенсионни фондове, в които се осигуряват задължително всички, родени след 1 януари 1960 г. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, които вчера бяха представени от социалния министър Бисер Петков. Те са написани от работна група на държавните експерти и частните пенсионни фондове. Обявяването им дойде повече от година след като Петков през август 2018 г. публикува концепция за плащането на вторите пенсии. Тя също бе готвена преди това повече от година от министъра и фондовете.

Предлагат се

три варианта -

плащане на пожизнена пенсия, на разсрочено или на еднократно плащане на парите от партидата. Последното обаче важи само при прекалено ниска натрупана сума по партидата.

Пожизнена ще получават хората, чиято втора пенсия би била не по-малка от 15% от минималната, или 43,88 лв. на месец при сегашните правила. Тя ще се актуализира веднъж годишно, но за разлика от пенсията от НОИ ще се влияе от доходността на фонда. Така при отрицателна доходност за конкретна година втората пенсия може и да намалява, вместо да расте. Поставено е все пак ограничението тя да не може да пада под гарантирания размер, или 15% от минималната пенсия за съответната година.

Получаването на пожизнена пенсия по избор на пенсионера може да бъде и с т.нар. гарантиран договор. Тогава фондовете се задължават, след като бъде изчерпан размерът на личната партида, да плащат до живот на човека размера на първата пенсия, която е получил от втория стълб. Този договор позволява и

наследяване

на парите, ако

пенсионерът

почине,

преди да усвои целия размер на личната си партида. Ако няма наследници, остатъкът се прехвърля във фонд, с който се изплащат пенсиите на хората, които пък живеят по-дълго от периода, за който имат пари.

Ако парите в личната партида не стигат за отпускане на пожизнена пенсия, но са повече от размера на три минимални пенсии, ще се дава разсрочена пенсия. Тя ще се плаща спрямо средната продължителност на живота. Освен това фондовете ще дават пари на пенсионера веднъж в годината, а не всеки месец. Предвидено е и ограничение, че разсрочената пенсия не може да е по-голяма от размера на минималната пенсия, но отново има и долна граница от 15% от минималната пенсия.

И при тази пенсия остатъкът от партидата ще може да се наследява, ако човек не доживее да я изтегли цялата.

За най-бедните хора, в чиито партиди са натрупани по-малко пари, отколкото е размерът на 3 минимални пенсии, пък е предвидено еднократно получаване на парите.

Средно 4037 лв. са натрупани в партидите на първите хора, които трябва да получат пари от частните фондове - жените, които са родени след 1 януари 1960 г. и започват да излизат в пенсия през 2021 г., съобщи социалният министър Бисер Петков. Тази група жени, които ще са първите българи с втора пенсия, в момента са на възраст 55-59 г. Според данни от отчетите на пенсионните дружества в КФН става въпрос за над 200 хил. жени. Половината от тях трябвало да имат достатъчно пари в партидите си, за да им стигнат за пожизнени пенсии, твърди Петков.

Хората, които ще получават втора пенсия, ще вземат държавната си от НОИ в намален размер, предвижда Кодексът за социално осигуряване.

Намалението ще

е около 20%,

колкото е делът на вноските в частните фондове спрямо общия размер на пенсионните осигуровки. Съществува риск тези хора реално при две пенсии да получават по-малко пари, отколкото, ако са прехвърлили партидите си в НОИ и разчитат само на държавната пенсия, твърдят експерти. Ако през 2021 г. жена се пенсионира с около 412 лв., колкото се очаква да е средната пенсия догодина и по-догодина, тя ще бъде намалена с 82 лв. Или плащането от НОИ ще е в размер на около 332 лв. Така, дори да се добавят парите от втората пенсия в гарантиран размер от 43,88 лв., се получава ощетяване от близо 39 лв.

По принцип хората, на които им остават до пет години, преди да навършат пенсионна възраст, имат право да прехвърлят еднократно втората си пенсия в НОИ и да получават само държавната пенсия. Това обаче означава, че

срокът за

прехвърляне

към НОИ вече

е изтекъл за

жените,

навършили

56, 57, 58 и 59 г.

55-годишните пък ще могат и догодина да решат къде да се осигуряват.

“Действително съществува риск първите кохорти пенсионери да получават по-малко плащане в сравнение с това от НОИ”, обясни Петков.

Той припомни, че те са имали право на избор и са можели да си прехвърлят партидите, но много малко хора го направили. Между държавата и частните фондове обаче е имало договорка да не се разгласява широко възможността за прехвърляне към НОИ, за да можело спокойно да се напишат правилата за плащане на вторите пенсии, обясниха фондовете.

“За 2 г. имахме уговорка между участниците в работната група, за да свършим работа, да избягваме темата за свободата на избор на пенсиите”, обясни шефката на “Доверие” Даниела Петкова, която е част и от Асоциацията на пенсионните дружества.

“Едно лице дори хипотетично може да получи по-малко, но може да смята, че това е по-сигурно”, каза още пък социалният министър Бисер Петков. И обясни, че промените дават право на избор, а не бъдещите пенсионери да очакват, че държавата ще решава вместо тях.

По план осигурителната вноска трябваше да се вдига плавно и да достигне 7%, а вместо това дефицитът в НОИ от 8% се е вдигнал на 33%, припомни бившият социален министър Лидия Шулева.

Притеснявам се да не компрометираме втория стълб с несправедливо третиране на първите кохорти, каза още тя.

“Най-важното нещо е, че се гарантира на осигурените, че номинално осигурителните вноски, които са внесли те в индивидуалните партиди, ще бъдат съхранени и гарантирани, няма да има загуба на доходи”, обясни шефът на парламентарната социална комисия Хасан Адемов.

“Няма да има случай, в който личните пари от партидата да не бъдат получени”, гарантира Даниела Петкова. Според нея

рискът за

пенсионните

дружества е

при пожизнената

пенсия

“Без значение вие колко години ще живеете -100, 110, със стартиране на изплащането на втория стълб дружеството поема гаранцията, че ще извършва месечни плащания до края на живота”, обясни още тя.

Патриотите искат от Борисов 250 лв. минимална пенсия

Минималната пенсия да стане 250 лв. догодина, а не предложените от правителството 234,13 лв., поиска от името на “Обединени патриоти” депутатът от ВМРО Александър Сиди при дебатите по осигурителния бюджет за 2020 г. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък поиска коалиционен съвет с премиера Бойко Борисов, който да обсъди вдигането на минималната пенсия, без да бъде съборен бюджетът.

БСП пък предложи преизчисление, така че минималната пенсия да се вдигне на 363 лв., колкото ще е линията на бедността догодина.

Искам да отворим дебат за Сребърния фонд, защото това е една от възможностите да се гарантира пенсионната система, да не се допуска срив в пенсионната система, да се покриват дефицити до определени количества, каза лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Единствено ГЕРБ засега се придържат към правителственото предложение пенсиите да се вдигнат с 6,7% от 1 юли 2020 г., а минималната да стане 234,13 лв. Това е предвидено и в проекта за бюджет на ДОО за 2020 г., който беше приет на първо четене от парламента.

Средната ще се вдигне с 31 лв. и ще достигне 412,28 лв.