Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

/ Бащата на изчезналия през 1997 г. Съвестин вярва, че той може да е във френския град Лион

/ Единственият заподозрян за отвличането на Десислава Севдалинова през 2002 г. днес живее необезпокоявано със семейството си

Неразрешеният случай на отвличане и убийство на едно 9-годишно момиче в САЩ през 1996 г. стана причина за откриването на хиляди безследно изчезнали деца по целия свят. Историята на малката Амбър Хагерман вече е част от всички "студени досиета", тъй като нейният похитител така и не бе заловен. Битката на родителите Дона и Чарли Хагерман с безсилието на властите пред разкриването на заплетения случай все пак даде сили и мотивация на хиляди хора, чиито деца са станали жертви на подобен тип престъпления.

Почернените майка и баща намериха начин да помогнат на други в тяхното положение, давайки идеята за създаване на специална система, която да оповестява за отвличането на деца, и такава, чрез която да се разпространяват информационни бюлетини за хора, подозирани в похищения.

Благодарение на усилията им през 2002 г. бе създадена системата, наречена "AMBER Alert". 16 години по-късно най-накрая тя е въведена и в България.

Ако тя бе стартирала по-рано, имаше реален шанс много от изчезналите деца у нас да бъдат спасени.

Вече близо 17 години няма

никаква следа

от изчезналата

на 22 юли 2002 г. Десислава Севдалинова. Майката на момичето Анжела Маринова все още вярва, че тя ще се върне при нея жива и здрава и ще може да я прегърне отново.

Деси изчезва, когато е едва 17-годишна, а към днешна дата вече трябва да е на 34 години. Следите на момичето се губят точно в деня, в който тя трябва да пътува до Германия, където майка й работи. Двете поддържат непрестанно контакти и всеки ден се чуват по телефона до 22 юли.

Оттогава

Анжела чака

позвъняване

от детето си, но то така и не се случва. Майката е сигурна, че дъщеря й е станала жертва на трафик на хора и е принудена да проституира в друга държава. Причината, поради която момичето не я е потърсило след толкова години, си я обяснява с възможността самата Деси вече да е майка и да я заплашват, че ако избяга, ще направят нещо на детето й. Анжела и следователите обаче са убедени, че в изчезването на момичето има пръст Божидар Пеков, който днес е 44-годишен и семеен. По онова време той бил гадже на Деси и според доказателствата е

последният човек, който я вижда

на 22 юли, 2002 година. Интересно в случая е, че неговата майка - Мира Пекова, в същия период била действаща адвокатка и бивша окръжна съдийка. Именно поради тази причина Анжела мисли, че през годините по случая не се е работило усилено и до ден днешен Божидар Пеков, по-известен като Дари усмивката, е на свобода, въпреки че няколко пъти е сменял показанията си.

Майката на Деси е сигурна, че

детето й е

станало разменна монета

По думите й, въпреки финансовото положение на Пекови, Божидар постоянно дължал пари на различни хора в града. При оглед в апартамента на Деси разследващите установили, че от него липсват домашният телефон, който бил изскубнат, и сакът на братовчеда на Деси. Според майката идеята на този, който я е отвлякъл, била да вземе нейния сак, за да изглежда така сякаш тя сама е избягала. Проблемът бил обаче, че объркал саковете и взел погрешния.

Версията на самия Божидар се сменя няколко пъти. Той твърди, че в нощта на изчезване я закарал до блока й, тръгнал си от тях, към 2 през нощта й звъннал и оттогава не знае какво се е случило. Проверка на разпечатките от мобилните телефони на Деси и на Божидар показала, че точно в тази нощ те са били в обсега на една и съща клетка в центъра на Видин. В хода на разследването се установява, че на следващия ден след изчезването на момичето Пеков

залага в заложна

къща бижутата

на майката на Деси. Божидар казва, че били на неговата майка. У заподозрения бил намерен и телефонът на Деси. Той самият определял връзката си с момичето само като интимна. Твърдял, че тя приключила 10 дни преди изчезването.

Показателното в случая на това изчезване се оказа и кръв, която беше намерена в багажника на колата на Божидар Пеков. Разследващи обаче по такъв начин вземат проба, че не успяват да установят дали тя е човешка, или животинска. Открит бе и дълъг косъм, но експерти тогава заявяват, че не могат да установят ДНК-то, защото коренът му бил изяден от молец.

Пеков е привлечен като обвиняем чак през 2010 година и задържан за 2 месеца след среща на Анжела с тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов и главния секретар на МВР Калин Георгиев. На 24 февруари 2016 г. делото срещу Божидар е прекратено и оттогава отново се води срещу неизвестен извършител. Анжела обаче е шокирана от начина, по който научава за това: чрез препоръчано писмо, на 8 март тя получава прокурорското решение на адрес, на който всъщност отдавна не живее.

В момента майката на Деси иска да съди държавата в Страсбург.

"Търся подходящия адвокат - обясни пред "168 часа" жената. - Ще го направя заради нехайството на институциите към изчезването на моето дете."

В ожесточена борба за търсенето на детето си се впусна и Тодор Деянов. Синът му Съвестин изчезна на 6 май 1997 г. в софийския квартал "Люлин". И до днес бащата е сигурен, че момчето е било отвлечено и продадено в друга държава. Преди години той дори посочи, че в похищението на детето участие са взели полицаи сержанти от Троян и от Плевен, на които дори се знаели имената. Според него

момче като Съвестин

струвало 200 000 евро,

а осиновителите му най-вероятно били богаташи, които или не могат да имат дете, или просто са решили, че искат то да изглежда точно по този начин.

Тодор е сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с подменена самоличност, като името му най-вероятно е сменено още в България. Бащата смята, че точно неговият син е похитен, защото той бил най-удобен, тъй като гледал сам детето си, бил обикновен човек без правно образование и никой нямало да му обърне внимание.

Според Тодор каналите, които се занимават с отвличането и продаването на деца, се състояли от пет-шест похитители, като групата им била разделена на йерархични нива. На най-ниско били онези, които след като са получили поръчка, започват да разглеждат децата в определени квартали, докато някое съвпадне с посочените

критерии,

които били изискани

Такива например може да са пол, цвят на косата, цвят на очите, височина, килограми. Важно било и набелязата жертва да е още в ранна детска възраст, за да може по-лесно да забрави за истинските си родители и да свикне с новите. Щом харесат едно от всичките деца, в продължение на два-три месеца похитителите започват да го наблюдават, докато не научат навиците му и къде ходи само, за да може да бъде отвлечено от място, на което да няма свидетели. Такава била и съдбата на Съвестин. Тодор още си спомня, че синът му бил изключително красиво и умно дете, и всеки човек, който го срещал на улицата, му се възхищавал. Бащата е сигурен, че детето е станало жертва на поръчково осиновяване. Той не може да каже дали момчето изобщо говори български и ще познае ли баща си, ако някъде се засекат.

През 2012 г. лъч надежда за бащата даде българка на име Диана Йорданова, която твърдеше, че е видяла момчето в метрото във френския град Лион. Тя разказала, че познала момчето по портрет, който беше направен на Съвестин в САЩ по метода "възрастова прогресия" - състаряване.

Жената споделила, че докато се прибирала от работа с метрото, забелязала младеж, който й се сторил познат. Докато си почивала вечерта и гледала българските новини, видяла портрета и осъзнала, че е видяла точно този човек в метрото по-рано през деня.

"Бретонът е същият, физиономията, формата на лицето, веждите - всичко, всичко - разказа тогава развълнувано Диана. - Това е

страшно

съвпадение

Като си спомням, изтръпвам, просто цялата настръхвам".

За съжаление и тогава момчето не беше открито, въпреки че българката беше абсолютно сигурна, че е било то. Камерите в метрото в Лион така и не бяха проверени, тък като се оказа, че записите се трият до няколко дни. Поради големия брой на преминаващите във френското метро властите там отказаха да проверят и данните на всеки един, който се е чекирал с карта преди да бъде пуснат за влизане в метрото в същия ден. Въпреки това Деянов не губи надежда и вярва, че някой ден със сина му ще бъдат отново заедно. Бащата не изключва младежът в метрото в Лион наистина да е бил самият Съвестин.

Каква е историята на Амбър Хагерман, в чиято памет бе създадена системата, четете в печатното издание на "168 часа".