Майкъл Шийлдс вече има две деца, след като едва не уби барман на Златни пясъци

Предсрочното освобождаване на Джок Полфрийман предизвика буря от недоволство в България. Всички обаче забравиха как преди точно 10 години, на 9 септември, затвора в Англия напусна Майкъл Шийлдс. Фенът на “Ливърпул”, който трябваше да лежи 15 години за опит за убийство на Мартин Георгиев, барман на Златни пясъци.

Разпознат от куп свидетели и жертвата си, но под натиска на родителите му напусна килията. Той бе пратен обратно в родината си, за да доизлежи присъдата, което бе първи случай на британец, който е осъден в чужбина. Но правосъдният министър Джак Стро удържа на натиска само една година, след което подписа помилването му. Кралицата го потвърждава. С изричното съгласие на българските власти, които изпратиха официално писмо, че футболният хулиган вече е проблем на Англия, не на България.

В момента 33-годишният Шийлдс си живее спокойно в Ливърпул, а за Мартин не се знае нищо. Майкъл е женен, вече има и две деца. На 4 и на годинка. И продължава да твърди, че не е извършил престъплението. Бил платил 80 хил. лири кръвнина на жертвата си, но не знаел колко от парите са стигнали до Мартин.

“В България всичко

е пари. Обществото

им се движи от това

В затвора беше само пари. За всичко, дори за свиждане. Дано тази сума не е поставила мишена на гърба му”, казва Шийлдс в интервю за годишнината от освобождаването си.

Всичко започва през май 2005 г., когато фенове на “Ливърпул” се прибират от знаменития финал на Шампионската лига срещу “Милан” в Истанбул. Майкъл и негови приятели минават през България, за да изкарат няколко дни на морето. И пребиват барман, който отказал да им сервира, защото са предостатъчно пияни. Георгиев е пратен в кома, след като го фраскат и с паве в главата.

Шийлдс още вярва, че не е направил нищо нередно. Но е разпознат от куп свидетели. Включително и от жертвата, когато излиза от комата.

“Все пак всички минаха покрай мен в коридора на полицейския участък. Лицето ми бе по всички медии. Нормално е и той да ме посочи”, обяснява Шийлдс.

Англичанинът е осъден за опит за убийство и получава присъда от 15 години. Семейството му вече се е мобилизирало да го спасява.

Тогава се появява и някой си Греъм Санки, който бил арестуван с още двама англичани за побоя. Той обаче е освободен, без да му бъде повдигнато обвинение. Другите двама получават условни присъди за хулиганство и веднага се прибират обратно.

Според бащата на Шийлдс Санки си признава за атаката. Но след това категорично отказва да сътрудничи на полицията или пък да пътува за България, за да бъде съден. Всъщност няма никакви данни дали въобще е съществувал, защото въпреки огромния скандал, който избухва, така и не е открит от медиите.

“Татко ми каза по време на процеса, че той си е признал. Като чух присъдата, не можех да повярвам”, обяснява Майкъл.

Истерията в Ливърпул се разгръща. На всички е представено, че Шийлдс е невинен. Два пъти обжалва у нас, като накрая присъдата е намалена на 10 години. Семейството му завежда дело в Съда за правата на човека в ЕС, което губи. Потвърждава се, че

присъдата на българския

съд е абсолютно правилна

и е произнесена в пълно съответствие с правилата в Европа.

Шийлдс е изпратен във варненския затвор. “И до днес си спомням условията там. Дори, когато дават нещо по телевизията за затворите, обяснявам на жена ми, че няма нищо общо с истината. Тя, разбира се, не ми вярва. Никой не ми вярва, че съм бил в затвора”, казва Шийлдс днес. Иначе към него се държали нормално. Шефът бил благосклонно настроен към англичанина. А един от съкилийниците му всяка година ходи до Англия, за да се видят.

Не е ясно как се постига споразумението Майкъл да бъде върнат обратно във Великобритания, за да доизлежи остатъка от наказанието си. Със сигурност е имало някакво тайно споразумение. “В Ливърпул знаем как да притискаме хора на изборни длъжности. И всичко се насочи към Джак Стро. Баща ми дори обяви, че се кандидатира срещу него в изборите. И ще спечели. И така на 9 септември 2009 година напуснах килията”, допълва Шийлдс.

Твърди, че често си мисли за бития барман. И няма лоши помисли към Греъм Санки, когото никой не е виждал. “Всъщност стана това, което трябваше да стане. Сега животът ми е прекрасен. Можеше да не се получи, ако не бях минал по този път”, философски обобщава Майкъл Шийлдс.