Преди доста години - през 1993 по груби спомени една нощ се прибирах към дома си в Кюстендил.

Беше нощта на 23 срещу 24 декември.

Водех приятел, който се беше напил зверски.

Живееше не особено далеч от нас.

Близо до домът ми (който се намира до сегашния Кауфланд и бившия завод Марек) изпуснах приятеля си.

А той, обзет от някакво алкохолно вдъхновение взе, че ритна една лада, която се движеше с бавна скорост по улицата.

Да де, ама от Ладата излязоха четирима здрави младежи и направо взеха да го бият зверски.

Аз бях отминал напред, но видях какво става и се върнах.

Опитах се да спра с думи боя.

Вместо това четиримата ме подхванаха.

Свалиха ме на земята.

Ритаха ме където им падне.

След това, освен, че ме смачкаха от бой, ме обраха.

Така де, да не са капо.

Успях да се предпазя донякъде, но от тогава устата ми е крива - така зарастна след тоя кютек.

Знаете ли защо ви разказвам това?

Защото нито се замислих да извадя нож.

Нито ми мина през ум да използвам каквото и да е оръжие.

Дали либералните медии и опиниънмейкъри биха се произнесли, или да продължаваме напред?

*Коментарът е от фейсбук