Кислородотерапията е лечение с кислород на пациенти, които имат проблеми с дишането или хроничен дефицит на кислород. Тя може да е остро или хронично лечение според конкретния случай. Има широк спектър от заболявания и състояния, които налагат такава терапия.

"В болницата идват пациенти с остри състояния, при които дишането е компрометирано от различни проблеми – обяснява пред "168 часа" доц. Наталия Стоева, началник на клиниката по пулмология в "Аджибадем Сити Клиник" - болница "Токуда". - Най-често остри или изострени хронични белодробни и сърдечни заболявания, но причините могат да бъдат извън белия дроб или сърцето, като например операция и блокиране на диафрагмата или дишането не може да се осъществява ефективно поради друга причина. Тогава временно им се подава кислород. Когато

състоянието

на пациенти

с остри белодробни заболявания (пневмония, белодробна емболия, хронична белодробна обструктивна болест (ХОББ), муковисцидоза), се влоши, белият дроб не може да обменя кислорода и той спада под нормата. Тогава се налага да им се подава кислород. Това става с назална канюлка, с маска или се обдишват със специални апарати. Във всяка болница има централна инсталация за подаване на кислород по тръби във всяка стая."

Острите състояния са едната от групите, при които в даден момент се налага подаване на кислород. На първо място са белодробните болести, но и всякакви други- хирургични, неврологични, вътрешни болести.

При напредналите хронични белодробни, неврологични и сърдечни заболявания както и при онкозаболяванията, болните имат постоянна необходимост от подаване на кислород - не само в болница, но и у дома. Тогава става дума за хронично кислородолечение. То се осъществява с друг тип устройства.

"Домашното кислородолечение е обект на много дискусии, има амбиции да се реимбурсира у нас - казва д-р Стоева. - Българският пациент е с 20-30 години след европейския, който получава необходимия кислород вкъщи изцяло по линия на здравна каса или държавни институции, които го снабдяват."

Най-разпространеният начин за това е чрез

кислородни концентратори

– машинки с размерите на нощно шкафче, които се включват в електрическата мрежа. Те използват кислорода от атмосферата, сгъстяват го и го подават към пациента с назални канюли или с маски. Това налага болният да стои у дома, за да получава кислорода си.

При ХОББ, фиброза, някои неврологични заболявания на пациентите се препоръчва движение, но тогава им пада кислородът. Те не могат да се движат и се получава сложна ситуация – болните хем трябва да се движат, хем не им достига кислород. Навсякъде по света това се реимбурсира и на пациентите се осигуряват портативни кислородни концентратори, които се носят на рамо. Те позволяват на болните да се движат, да се разхождат, да провеждат рехабилитация и да водят по-нормален живот. У нас има фирми, които внасят портативни и стационарни апарати, но проблемът е, че болният трябва сам да си ги купува. Стационарният апарат струва 2000 лв., а мобилните са от 5000 до 7000 лв. Освен пригодените да се носят на рамо има и мобилни (като малко куфарче на колела), които са на батерии и са още по-скъпи.

"Нищо от това не се реимбурсира - подчертава доц. Стоева.- Миналата година такива болни и пациентската организация по дихателна недостатъчност и белодробна трансплантация повдигнаха пред Парламента въпроса за реимбурсацията. Помолиха ме да направя експертна оценка кои са пациентите, подходящи за кислородна терапия и колко е приблизителният им брой в България. Хората имаха уверенията на Министерството на здравеопазването, че това ще влезе в новия бюджет, но то не се случи. Наложи се те сами да си купуват апаратите. Това е крещяща нужда. Миналата есен бях в Англия в белодробна болница, където видях болен с портативен кислороден апарат. Колегите ми обясниха, че на всички нуждаещи се пациенти, веднага щом им бъдат предписани, им се осигуряват такива апарати, а лекарите въобще не се занимават с този проблем. Това много ме впечатли. У нас болните, които са на домашна кислородна терапия и не могат да излизат, не могат да си получат апаратите. На пациенти с рак в терминален стадий, които живеят по 4-5 месеца, с белодробни метастази, им се налага кислородно лечение. Не е необходимо те да постъпват в болница, за да им се осигури кислород. По-евтино ще е на държавата терапията им да е у дома, те да са сред близките си и да се чувстват по-комфортно. Добре е да има система, която да осигурява апаратите на болните и да ги връща."

Болните с кислороден дефицит

имат нужда и от други апарати, например за преодоляване на проблемите на дишането по време на сън. Те се реимбурсират в Европа и Америка, ако не изцяло, то поне до някакво ниво. България все още е много назад. Сега Социалното министерство е поело ангажимент да реимбурсира някои специални апарати за обдишване (CIPAP и BIPAP) до ниво 2000 лв. Те са предназначени за болни, на които нощем им спира дишането поради различни заболявания.

Пациентите, на които се налага да ползват преносими кислородни апарати, са най-голямата група и най-нуждаещите се. Сред тях на първо място са тези с белодробни заболявания – най-често с ХОББ. Тя е на трето място по честота на смърт.

Дозирането на подавания кислород е сложен процес. Пациентът сам не може да определи необходимата доза. Тя се назначава от лекар и периодично се проверява и контролира. Обикновено изписването на кислород става след болничен престой. Добре е болници, които имат пулмология, да са оторизирани да изписват дозата на кислорода и тя да се проверява регулярно (това е обект на допълнителни професионални дискусии).

Предозирането на кислорода може да рефлектира в покачване на нивото на въглеродния двуокис, което всъщност е реалният риск. Ако въглеродният двуокис се повиши, това опиянява болните, те изпадат в нещо като респираторна сънливост, дори кома и това е опасно. Иначе кислородът сам по себе си няма риск да се предозира, но при някои болни подаването на необходимата доза кислород води до покачване на въглеродния двуокис. На всеки болен се дава дозата кислород, която е безопасна за него.

Кислородната терапия продължава цял живот при хронично

болните,

страдащи от ХОББ,

белодробна хипертония, муковисцидоза. Тя удължава много живота им - при някои двойно, и намалява приема в болница.

Има пациенти с по-леки хронични белодробни заболявания, прекарали някаква тежка инфекция, при които след няколко месеца кислородна терапия състоянието им се стабилизира и те повече не се нуждаят от нея. Остават с хроничното си заболяване, но нямат нужда от кислордно лечение.

При болни със сърдечна недостатъчност, след като се стабилизират, лечението с кислород също се прекратява. Пациенти след прекаран инсулт, като се раздвижат, рехабилитират и са били на кислородна терапия 3-4 месеца, също нямат нужда от нея.

Проучвания преди повече от 20 години сочат, че когато терапията с кислородни апарати продължава над 15 часа в денонощието, допринася за удължаване на живота на пациентите, като намалява натоварването на сърцето. Ето защо, лечението трябва да трае минимум между 15 и 18 часа според този стандарт.