Не зная дали казаното от Трифонов (според публикация Слави Трифонов е казал, че НСО се движи по улицата все едно е Пабло Ескобар, а не шефа на парламента - бел.ред.) за инцидента с Цв. Караянчева е цялата истина по въпроса. Но поведението на НСО по пътищата на България отдавна заслужава прозвището "скандално", а жертвите на арогантно управляваните кортежи нарастват в годините. Преди малко повече от десетилетие мой приятел и колега бе ударен безмилостно на пътя между Перник и Радомир от кола - "чистач" на НСО, която с висока скорост минава през платното за обратно движение и "събира" колите на простосмъртните в канавката - за да мине кортежът тържествено и по царски. Въпреки, че се бе изтеглил своевременно максимално вдясно моят колега и две коли зад неговата получават силен удар от "чистача". Няколко счупени рабра непосредствено до сърцето и голям късмет, че не остана на място беше за него резултатът от арогантното поведение на поредния самозабравил се служител на НСО. Плюс това НСО го съди - бил "ударил" колата "чистач". Слава Богу - не го осъдиха...

Арогантността на НСО не е нещо случайно. Тя води своето начало от десетилетията, през които държавата и Партията бяха единствено важните неща в живота на хората, а "трудещите се" трябваше да превиват гръб и мълчаливо да приемат това, което им бъде причинено от диктаторската власт. Службите за сигурност бяха "биещото сърце на Партията" и всяка от тях биеше по различен повод. ДС млатеше недоволните, Стопанска милиция - доволните, а УБО (днешното НСО) млатеше тези, които са си загубили ума дотам, че по някакъв начин са излезли на пътя на властващата гарнитура. Българската държава вече 75 години е квази държава, оглавявана от специалните служби. Това е модел, който твърде много прилича на арабския диктаторски модел на "Мухабарат" - диктатура под контрола на специалните служби. НСО не прави изключение от модела. Неговите "преторианци" не се съобразяват с това, че голямата част от българските пътища са тесни, изровени и неподходящи за развиване на големи скорости. Колите на НСО хвърчат с огромна скорост, както и колите на всяка мутра, уверена, че може да си плати глобата или да се отърве от съдебно преследване ако направи поредна свинщина на пътя.

Безогледно високата скорост на НСО кортежите, на мутренските кавалкади и на подражаващите им съмнително забогатели дебели вратове и стригани тикви изразява основни обществени отношения, отношения на утвърдена в уж демократична България социална йерархия. В България на върха и близо до него са тези, за които законът не важи. Тези, които са по принцип безнаказани. Тези, за които е опасно да кажеш - "този ме удари, причини ми зло, нанесе ми щети". Ако го кажеш - ще "го отнесеш". НСО е модел, показно как се движат властимащите в България. Когато ги видиш - трябва да се дръпнеш, да се смириш, да забравиш, че имаш права, равни на техните. Дори и да не си помисляш, че ти си този, който ги е докарал на власт. Те самите не вярват в това - те считат властта си за съвършено независима от теб и безнаказана при всички обстоятелства.

Преди време богата мутра от Сарайската партия удари на магистрала Тракия репортерски автомобил на национална телевизия. Двамата репортери - мъж и жена - бяха с тежки телесни повреди, нанесени от удара. Директорката на телевизията тихомълком изтегли от следствието ударената репортерска кола, и заплаши потърпевшите да си затварят устата, ако искат да останат на работа. Това са властовите отношения в България. Ако прекалено много вярвате, че живеете в демокрация, рискувате да станете жертва на реалния властови модел при всеки случай, в който се демонстрира властовото безсрамие на реалните собственици на властта и богатството в страната.

Г-жа Караянчева няма лична вина за инцидента, от който пострада самата тя. Но политическата класа, чийто високопоставен представител е тя носи пълната отговорност за арогантното поведение по пътищата на обслужващата я НСО. Защото малко е необходимо спрямо НСО да се приложи закона, валиден за всички останали - без да се нарушат специалните изисквания за охрана. Оставям настрана въпроса кой и защо бива охраняван от тази служба - и на каква цена. Защо в рамките на уж една и съща Европа президентът на Швейцария може да ходи с влак на работа, а у нас всеки с мъничко власт трябва да бъде разхождан с брониран автомобил за стотици хиляди евро? Краткият отговор е същия - за да бъде ясно кой е на власт в тази страна, кой няма власт и кой трябва да си наляга парцалите. За да не му се случи случка...

*Коментарът е от фейсбук