Днес всички ще пишат за девети септември.

Ще четем и ще се възмущаваме.

Ще пропусна това.

Ще ви разкажа нещо за музиката.

Както знаете, музиката е странно изкуство.

Тя не съществува сама по себе си, а тече във времето.

Не можеш да я пипнеш, защото нея всъщност я няма. Тя съществува само докато бива изпълнявана.

Само че, за да може да достига до вас, да ви въздейства и да предизвиква онези необясними чувства и усещания, музиката трябва да бъде облечена във форма.

Най - сложната музикална форма е сонатната.

В нея винаги има две контрастни теми.

Едната - патетична, драматична, героична или пък тревожно - виртуозна.

Другата - обикновено контрастна - бавна, лирична или пък просто тъжна.

Двете теми влизат в сблъсък в един голям среден дял на сонатната форма, който се нарича "разработка".

Там те въздействат помежду си, влизат в конфликт, извършват редица трансформации.

В разработката се достига до кулминация, която ще ви остави без дъх.

А после - после следва репризата.

Там двете основни теми се появяват пак.

Но вече са трансформирани.

Всяка е променила другата.

Бравурната драматична тема вече е с тъжно - меланхоличен характер.

А бавната - тя има от драматизма на бързата тема.

Следва кода (завършващи акорди) и край.

Казват, че сонатната форма не е възникнала току така.

В нея има математика, физика.

Златно сечение, прогресии.

Не знам дали е така.

Знам, че съм засичал същото в литературата.

"Майстора и Маргарита" на Булгаков е написана в сонатна форма.

Имаме първа тема - "дявола в Русия", имаме втора - "Иисус и Пилат".

Двете теми влизат в конфликт, настава драматичното им противопоставяне.

И накрая двете теми отново се появяват, но вече променени...

Но най - интересното е не това, а факта, че ние също живеем в сонатна форма.

Имаме две контрастни теми.

ГЕРБ и БСП.

В разработката (обичам тая дума "разработка"...и ДС я обичат) те влизат в редица конфликти.

В тези конфликти се включват няколко допълнителни теми - ориенталска (ДПС), юнашка (ОП) и напълно смешна (ВОЛЯ).

След разработката следва реприза - ГЕРБ и БСП отново са теми, само че...

Само че тук сонатната ми концепция губи своята логика.

И се сещам за една друга музикална форма - рондо.

Там имаме една основна тема и още няколко - също почти основни.

Основната тема взаимодейства с няколко такива поред.

И пак се връща към онова, което вече сме чули.

Може би живеем в рондо?

Може би в това рондо слушаме една и съща мелодия - и преди 9 и след 9 септември.

и преди 10 и след 10 ноември?

Не знам.

Знам, че тая соната е доста дълга.

А публиката не издържа толкова дълги концерти, та от 9 милиона тя вече е към 6...

Толкова по темата за формите.

Нямам сили да говоря за съдържанието.

Защото форма без съдържание е като...

Допълнете изречението, че аз не мога.

Маестро!

Музика!!!

PS. Забравих да кажа.

Накрая винаги има кода.

В кодата някой удря финалния акорд.

Не знам кой ще го удари, но си мисля, че наближаваме кодата.

*От фейсбук!