Приходите можеха да са над 24 млн. лв. за първите 7 месеца на годината

Тежките глоби имат ефект само за "възпитаните", за останалите - не

Най-ниската глоба по тези установени нарушения на ЗДвП е 50 лв. Елементарната сметка показва, че ако всички нарушители платят санкциите, то в държавния бюджет само от тази дейност ще влязат над 24 млн. лв. за седемте месеца на годината.

Какво обаче реално се случва?

МВР създаде специална платформа, през която всеки може да провери има ли наложени санкции и в какъв размер. Те обаче

не указват вида нарушение,

мястото и часа на извършването.

Тъй като никъде в закона не пише, че шофьорите са задължени системно да се самопроверяват през платформата, може да бъдат изненадани при проверка на пътни полицаи.

Освен всичко друго униформените проверяват има ли водачът наложени фишове и глоби. Ако има – му ги връчват. Дори водачът да откаже връчването, с подпис на един свидетел, че го е направил, връчването се счита за реализирано.

След това тече едномесечен срок за плащане на задължението. Ако то не бъде платено, при следващата проверка пътните полицаи отнемат свидетелството за управление на водача. Естествено,

това не го лишава

от уменията му

да шофира

и той може да продължи да го прави, както има много такива случаи. При трета проверка, когато има неплатена глоба и нарушителят няма книжка, той бива глобен 10 лв. за това, че не я носи. Законът не предвижда друга административна или материална отговорност.

Реално тежките глоби имат възпитателен ефект само за "възпитаните" граждани. Тези, на които няма какво да им вземеш, си карат постарому – категорични са пътни полицаи.

Принудителното събиране на глоби от по 20 лв. е запазена марка и на НАП.

Мнозина получават по няколко уведомления на имейлите си, че дължат по 20 лв., докато самата НАП не предявява с години претенции към длъжници за милиони с налично обезпечение за покриване на задълженията.

Високи глоби - ниска събираемост

Ако бяха до 20 лв., приходите щяха да са в пъти по-големи

Така събираемостта на санкците по ЗДвП е ниска и това се дължи най-много на неразумно завишените им размери.

Не може глобата за неправилно паркиране да е 50 лв. – една седма от минималната работна заплата, и някой да си мисли, че тази глоба лесно ще бъде събрана. Високите размери на глобите предполагат не само

трудна събираемост,

но и липса на социален и превантивен елемент. Ако днес питаме хората, които са определяли размерите на глобите, защо са по 50, а не 10 или 500 лв., смислен отговор няма да получим. Истината е, че ако бяха до 20 лв., събираемостта щеше да е в пъти по-висока,категорични са пътни полицаи. Те самите определят размерът на санкциите като социално несправедлив и допълват, че вместо да се увеличава размера, законодателят би трябвало да помисли за увеличаването на събираемостта.

Днес ситуацията с признанията за неефективност при превенцията и събираемостта на санкциите по ЗДвП се повтаря с тази от средата на 2017 г. Отново се твърди, че водачите шофират според ограниченията в района на триногата, а след него – с превишена скорост. За да се засекат нарушенията,

трябва да се засича средната скорост

В случай че това се прави на 2 точки, вероятността нарушителят да бъде засечен е по-висока.

Остава висящ въпросът какво се случва със събираемостта на санкциите – един от начините за пълнене на хазната.