Случва се същото като в “Портретът на моя двойник”

Днешното дередже на БСП е предсказано в знаменитата повест на Георги Марков (Джери) – “Портретът на моя двойник”. Главният герой - талантлив, но корумпиран очеркист, играе мръсен покер. Той участва в комбина с наредени карти, залага всичко, но накрая се оказва, че комбината е била срещу него самия.

Потресен от великата подлост на живота, лирическият герой бърза към къщи с ужасното предчувствие, че може да е изгубил и най-скъпото - любимата си жена.

В случая с БСП имаме всички елементи на същата тарикатска комбина. Как така финансите са отпускали субсидии от по 13 лева на глас вместо по 11? Някой някога да ви е върнал по-високо ресто? Или погрешка да ви платят по-висока заплата? В природата това никога не се случва.

След като налапва тази стръв до сливиците, БСП изведнъж научава, че има да връща 4,3 милиона лева. А в касата ѝ няма и половин милион – всичко е профукано. Тя е в паника, но защо около нея всички други партии са спокойни? Защо изплащат дълговете с усмивка? Това нормално ли е?

И точно в този момент, идва вторият удар - ГЕРБ сваля субсидията от 11 лева на 1 лев. И пак останалите партии кимат одобрително. А това нормално ли е? Да, но само ако всички са се наговорили. Очевидно БСП сама си е виновна –

тя твърде дълго

отсъстваше от

парламента

А там, както е известно, всички постоянно правят интриги срещу всекиго. Няма ли те – ти си жертвата.

Играта на политика между партиите по принцип напомня покера. Група хора седят на една маса и се надлъгват. Нормално и естествено е двама да се наговорят срещу третия и да го ошмулят. А ако третият стане и отиде до тоалетната, веднага му оглеждат картите и подреждат тестето. Нищо лично, просто бизнес.

“Играта започва – пише в своята книга Георги Марков. - Ние заемаме местата си според големината на изтеглените карти. Сега вече се успокоявам, защото първият номер мина успешно, аз и Този отдясно получихме точно тия места, които ни трябваха. Честно казано, ние подпомогнахме съдбата, толкова бяхме репетирали този момент. Аз ще сека неговите карти, а за нас това е първото условие да нанесем удара...”

“Този отдясно” е партньорът на лирическия герой. Той ужким играе с героя срещу друг участник, наречен Хиената, а всъщност се оказва, че играе с Хиената срещу героя. Кой е Този отдясно, съотнесено към днешните политически игри? Вероятно ДПС според мен, вечният неверен партньор на БСП. Но може да е и ГЕРБ. А кой е Хиената? Сетете се сами…

“...Когато Този отдясно ми предложи тая страшна игра срещу Хиената и разви за първи път своя план, процвилих от удоволствие – разказва героят на Марков. - А по-късно у дома ми стана тъпо. Не че някаква съвест заговори, а ей така, сам се почувствах Хиена… Казах за това на ортака.

Той се усмихна снизходително, потупа ме по рамото и отвърна:

- Твоите скрупули са напълно излишни! Нима животът не е непрекъсната верига от комбини на всеки срещу всеки!

Огледай се, ослушай се и премини, ако не идва влак!”

Голямата грешка

на Корнелия е, че

се юрна през

релсите,

без да се огледа дали не иде влак, а връхлетяха два влака. Финансовият капан буквално съвпадна с вътрешната “другарска” офанзива. Тя започна с битката за високодоходните европейски депутатства, детската мечта на всеки социалист. Но след това не спря, а се разрасна. Вярно, на извънредния конгрес на БСП Нинова победи и овладя делегатския актив. Но поради устава тя не можеше да изчисти наведнъж всички неудобни и това им даде отсрочка от около половин година, която да се хвърлят в бой последен.

Контраофанзивата удари по традиционния събор на Бузлуджа, сакралния ритуал на столетницата. Там всички трябва да са единни и усмихнати, за да не разгневят Боговете.

Но в навечерието на събора предишният ръководител на БСП публикува в няколко вестника статия срещу Нинова и нейните диктаторски методи. Пожарът на бунта пламна от няколко места. И докато в навечерието на Бузлуджанския събор Нинова представи предизборната платформа на БСП “Единни за България! За по-добър живот в нашите общини!” на пленум в Габрово, в Казанлък контрапленум прие обръщение “За идейното и организационно единство на партията”, което заклеймява и Нинова, и нейните методи.

В контрапленума участваха Георги Пирински, Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Искра Баева и редица други култови и недотам култови социалисти.

Няма съмнение, тези хора са се вдигнали на бунт заради принципите. Но от това печелят другите покерджии. Сега БСП потегля към местните избори фалирала, изпокарана и дори ритуално заклеймена от името на предците.

Това значи, че ще има още по-малко кметства и общини. В резултат Нинова би трябвало да падне и чистката, която се планира през януари-февруари, ще изчисти нея самата. Кой обаче ще набере повече сила вътре в партията? Този, който има достатъчно пари и помогне на местните организации за изборите. Естествено, че това ще стане срещу известни ангажименти.

Кой в БСП разполага с достатъчно пари за целта? Тук споменавам само една от хипотезите. В края на миналата година държавата даде на Георги Гергов фантастичната цена от 43,2 милиона лева за “Дупката” – един парцел от 3 декара, върху който не може да се строи нищо, защото са открити археологически находки. Тогава излязоха доста коментари, че тези пари се предоставят срещу някакви политически услуги. А какви могат да са те, освен овладяване на БСП и прогонване на Нинова?

Това, разбира се, са само хипотези. Но както става в “Портретът на моя двойник” - истината ще лъсне при последното раздаване.

Героят на Марков сам си е виновен, тъй като сам започва да служи на злото и постепенно заживява в напълно фалшива реалност. Един от епизодите е свързан с неговия очерк за знатната работничка на преса Драга. В истинската реалност тя преживява тежки удари на съдбата и в резултат изпада в някакъв ступор, работи механично, гледа изцъклено и изобщо не се интересува дали смяната ѝ е свършила. Първият вариант на очерка разказва за нейната трагедия и за ужасната ѝ самота. След разговор с Шефа обаче се появява вторият очерк – Драга се оказва високосъзнателен социалистически човек, който работи с ентусиазъм, а у дома чете и се самоусъвършенства, ярък пример за всички.

Не е ли това

същият грях, от

който доста

отдавна, много

преди Корнелия

Нинова, страда

БСП?

Фалшът там е изумителен. Предателството ѝ към това, което наричаме “леви идеи”, е световно и чутовно. Смешно е да се говори за заветите на Георги Кирков в партия, която въведе плоския данък и включи генератора на неравенството.

Както героят на Георги Марков си е заслужил капана на покер, така и БСП отдавна заслужи своя капан, много преди Корнелия. Но по-важното е друго – ако този червен елит се срине, кой освен него губи?

Според мен това ще е нейният електорат - 2,1 милиона пенсионери. Те и без това пречат на всички останали партии.

Анализът е от "24 часа"