Имам само едно дете...

Мислил съм много по темата дали бих могъл да имам второ, трето.

Синът ми се роди във време, в което се случваха интересни неща (избиваха разни екзотични бизнесмени през ден).

Аз свирех вечер в един елитен столичен ресторант, където хонорарът беше между 15 и 20 лева на вечер.

През останалото време се опитвах да бачкам някакви странични неща, което при нас, музикантите, не е нищо постоянно - има месеци с много бачкане и месеци без никакви поръчки.

Някак нещата винаги се подреждаха (да са живи и здрави приятелите, че в тежки моменти са ме кредитирали и родителите ни, че са помагали кой с каквото може).

Днес Лазар е на 17 и ми е малко кофти, че не е дете, но това са си мои родителски терзания, с които не мисля да занимавам никого.

Можех ли да имам още няколко деца?

Физически - да.

Ако смятах, че децата са нещо, което раждаш и зарязваш на произвола на съдбата.

Днес гледам кампанията на ДНК и контра кампанията срещу нея и си давам сметка, че има няколко фундаментално сбъркани послания, които се случват и от двете страни.

Да, намаляваме, да, това не е добре.

Големият въпрос обаче, скъпи ми приятели от "ДНК" не е "защо не правите деца" а "какво правите с децата, които вече създадохте".

Защото ние честичко правим деца и очакваме после някой друг да се грижи за тях.

Държавата.

Армията.

Светия синод.

Учителите.

Възпитателите.

Директорите на училища.

Министрите.

Телевизионните водещи.

Очакваме това да стане, но самите ние ходим на работа, после се прибираме, пием две ракии, пускаме си АзисТ (че е мега либерален и евроинтеграционен) и, след като вдигнем скандали на половинките си, захъркваме пред телевизора, пеейки в дует със Слави Трифонов как "Нема такава държава".

А после се съмва, ние имаме махмурлук и започваме да викаме - "тия учители за нищо не стават, ей го, моя пак го фанах с трева в джоба", все едно учителя трябва да научи детето ни на нещо, което ние не сме научили.

Говорим си глупости.

Караме се кое било либерално и кое - консервативно.

Рекламната кампания на Иван и Андрей нямаше да предизвика такъв скандал, ако не беше заложила именно на провокация с подобен отенък.

Но не си отговаряме на големия въпрос - малкото деца, които раждаме - успяваме ли да бъдем на висота, за да се наречем техни родители?

Иначе "Контрол" отдавна го бяха изпяли:

"Не можеш да му купиш кола

не можеш да му намериш квартира

нищо не можеш да му дадеш

удряй с лопатата където свариш"

Вие биете ли децата си?

Нагрубявате ли ги?

Смятате ли поколението им за поколение на загубеняци?

Не ми отговаряйте.

Помислете повечко.

Помислете за това как искате да контролирате работата на учителите...от вкъщи, на компютъра, през фейсбук, докато гледате окачени камери в училища и градини, за да можете лесничко да споделяте и да пишете драматично - истерични статуси за образованието у нас.

А на Иван и Андрей искам да кажа следното.

Пичове.

Когато човек е спокоен за това, че има какво да сложи в тигана , той получава спокойствието да има повече деца.

Защото децата са не само елементарно продължение на рода.

А най - вече огромна отговорност.

Аз лично издържах тоя тест само веднъж.

Пожелавам на всички да имат силата да го издържат няколко пъти.

Ще започнем да правим деца, когато започнем да правим любов.

А ние в момента водим война.

И тази война няма никакви признаци за скорошно свършване, защото в нея всички са победени, но никой няма силата да си признае...

*От фейсбук!