Сбогом, Альошка, мили приятелю
СБОГОМ, АЛЬОШКА, МИЛИ ПРИЯТЕЛЮ!
Когато влязох за първия си работен ден през юли 1993 г. в "Часовете" попаднах на следната ситуация. Няколко мъже и жени, стояха около бутилка водка и се опитваха да се разберат с нея.
Там, на 6-тия етаж на Полиграфическия комбинат, бяха фотоотделите на "24 часа" и "168 часа" .
Фотограф на име Владо Стоянов прегръщаше един въртящ се настолен вентилатор и му говореше " Альошка, Альошка... много ми липсваш..."
Тогава си помислих, че някой е умрял и си спомнят за него по един много неразбираем начин...
После стана ясно, че бутилката водка е изгубила три посестрими същия следобед и Альошката въобще не е умрял, ами просто е в командировка.
Няколко дни по-късно се запознах с Альошката. Оказа се мил и свестен мъж. Тогава ми се явяваше нещо като началник. Никога не оглупя и не се самозабрави.
Тази снимка се случи за колажа на първа страница на "168часа" през 1994 г.
СБОГОМ АЛЬОШКА, МИЛИ ПРИЯТЕЛЮ!
Пак ще я направим тази снимка някой ден и ще се забавляваме още повече.
Обещавам ти.
От фейсбук