Имам добрата възможност да изслушам всички нови чалга парчета на плажа. Разпъваме катуна до приятно барче, по което върви мелодичен рап. След още една песен пускат радио версията на "Планета". Няма къде да бягаме. Вече сме стоварили чантите, делфина, басейна, допълнителния чадър, пояса, кърпите, кофички, децата... Невъзможно е да се преместим. Което ми дава шанс да сравнявам. Защото навремето аз бях сред работниците, които изградиха Димитровградската империя. Една от първите кръчми беше в Зимния дворец - "6 без 10". Там бях сред първите, чули легендарното парче, в което се пееше нещо от рода на: "Муликаааано, сандъци. Сандокан мале с двата ножа...."

После с чалгата се разделихме някак и ето, че днес бях на първия ред.

Не съм оптимист! Няма го онзи дух, няма я енергията. Сега е модерна мешаната скара. 4-5 поредни парчета рападжия си партнира с певачка. А рападжията и той музикален мелез - нещо средно между Тупак и диджей Бобо. Хем е лош, хем е Тони Стораро.

Текстописците също са клюмнали като зайчета на дурасел. Текстовете са доста по-лоши от стиховете на Златка. Има една песен, в която припевът е "Ние сме мафия..." Заслушваш се с надежда и бързо се разочароваш, но на плажа няма къде да се бяга.

Дори песента на Азис е скучен кючек, когато не можеш да гледаш видео посланието с тъжната Рут.

Около барчето никой не ляга освен такива заблудени новопостъпили на плажа като нас. Или се крият, че са чалгари, или тази музика си заминава.