Той е единственият италианец, удостоен с титлата "сър". Един от най-великите режисьори и истински колос в изкуството. Изявите му в операта, театъра и киното не могат да останат незабелязани, а редица прочути драматурзи, режисьори, актьори и певци са се превърнали в икони след съвместната работа с него.

Франко Дзефирели несъмнено е истинска легенда. Незабравимият флорентинец почина преди няколко дни на 96 години, след дълго боледуване. Последните си дни прекара в къщата си в Рим, заобиколен от

любимите си

двама сина

Пипо и Лучано са осиновени като деца от Дзефирели от местно сиропиталище, а днес са възрастни мъже със семейства.

Останал един от последните живи велики режисьори, Дзефирели не спира да работи до края на живота си.

Италианският маестро е роден през 1923 г. във Флоренция като незаконен син на търговец и шивачка. Постъпва в католическо училище, където твърди, че е станал обект на сексуално насилие от страна на свещеник. По време на Втората световна война се присъединява към партизаните и на два пъти избягва на косъм смъртта. След войната първоначално смята да стане архитект, но скоро започва работа като актьор в радиопродукции.

Дзефирели признава, че

този, който

променя живота му,

е режисьорът Лукино Висконти. Той го наема като актьор в третостепенна роля, след което го взема за асистент-режисьор. В една постановка на Висконти работи дори със Салвадор Дали. Спомня си, че е трябвало да го убеждава да качат на сцената изкуствени, а не истински кози.

Той израства под крилото на големия кинорежисьор Лукино Висконти и през целия си живот е неизменна част от европейския културен елит – Салвадор Дали, Коко Шанел, Мария Калас, Ана Маняни. Според редица източници връзката му с Висконти е не само професионална, а двамата са били любовници. Дзефирели никога не е криел, че е хомосексуалист и от години защитава правата на гейовете.

"Аз съм хомосексуален, а не гей. Това е обидна и срамна дума, която мразя. Може ли

да наречете Микеланджело гей?

А Леонардо да Винчи? Да бъдеш хомосексуалист значи да носиш тежка отговорност, труден избор - социален, хуманен, културен", казва в едно от последните си интервюта Дзефирели.

Дебютът му като режисьор е с филма "Укротяване на опърничавата", в който си партнират великите Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън. В средата на 50-те години режисира за пръв път Мария Калас. Това е началото на дългогодишната им съвместна работа. До последно двамата са много близки.

На върха на световната слава го изстрелва култовата кинолента "Ромео и Жулиета", която и до днес се приема за класическа екранизация по Шекспир, а музиката към него, дело на Нино Рота – за една от

най-красивите филмови мелодии

Филмът му носи и финансова свобода.

Той твърди, че до този момент се е издържал като свободен артист и е допълвал доходите си, като е продавал скици на художника Анри Матис, подарени му от Коко Шанел.

Сред повече от 30-те негови филма, които превръщат Дзефирели в алманах за поколения киномани, са "Хамлет" с Мел Гибсън в главната роля, "Отело", "Чай с Мусолини" и "Калас завинаги".

Носител е на наградата на БАФТА, два пъти е печелил "Еми", пет пъти наградата "Давид ди Донатело" и има две номинации за "Оскар". Член е на италианския Сенат от 1994 до 2001 г. Именно политиката го сближава със Силвио Берлускони и двамата стават много близки приятели, които си помагат до последно. Дори вилата на Виа Апия Антика в Рим, в която живее в последните години Дзефирели, е собственост на Берлускони.

Освен филмови зад гърба си Дзефирели е

оставил и над 100 оперни заглавия

С него са имали шанса да работят знаменити певци от класата на Пласидо Доминго, Мария Калас, Елена Образцова, Гена Димитрова, Лучано Павароти и много други. Поставял е над 120 пъти оперите на Моцарт на най-големите световни сцени, като някои от спектаклите все още се играят с неговите режисьорски и сценични решения.

Малко известен факт от филмовата кариера на Дзефирели е, че той пръв получава предложението да режисира "Кръстникът". След като Дзефирели отказва, великата лента е дадена на Франсис Форд Копола.

Тъжната новина за загубата на великия Дзефирели разтърси родната му Флоренция. Местните издания започнаха да публикуват едно през друго спомените си за великия майстор на киното. А в музея, където се съхранява част от неговото изкуство, се стекоха редица почитатели. От 2017 г. кметът на Флоренция е отдал дворец на Фондация “Дзефирели”, където са изложени безбройните му

страхотни

рисунки и ескизи

Франко Дзефирели ще бъде погребан в гробището на великите флорентинци "Светите врати". Според в. "Кориере дела сера" режисьорът ще бъде последният погребан в "Светите врати", след което то би трябвало да бъде затворено завинаги.

Франко Дзефирели ще бъде запомнен и със своята благотворителност. От години той е подпомагал финансово детска болница в родната Флоренция, както и няколко сиропиталища.

"Сбогом, драги Маестро, Флоренция никога няма да те забрави", написа в туитър профила си кметът на Флоренция Дарио Нардела.