Дарът на Светия Синод за Папа Франциск беше картина изобразяваща храм-паметника "Александър Невски". Смущаващ дар. Светият Синод на БПЦ смята, че в този момент това изображение е най-достойният символ пред християнския свят за православна България.

Храмът-паметник е издигнат в първите десетилетия след Освобождението като знак на благодарност за Руско-турската война от 1877-78 г., дала началото на възстановяването на българската държава. Достоен знак, издигнат от благодарен народ!

От тогава са минали сто и четиресет години. През тях България е водила пет войни за защита на своята държавност, стотици хиляди са загиналите. Държавата ни е преминала през възходи и падение.

Ние сме многовековна държава. Видели сме добро и лошо...

Никому не сме вечен враг, никому не сме вечно задължени. Светият Синод със своя дар твърди обратното - сякаш без да разбира, че когато правиш "освободителната война" актуална, ти правиш и "турското робство" актуално, иначе кой от какво освобождава! Ако за старците от Синода Русия, наследницата на Руската империя, е вечната освободителка, то значи, че те прогласяват Турция, наследницата на Османската империя, за прокълната поробителка. Старците пренебрегват мярата и времето.

Не мога да кажа нищо за качествата на подарената картина. То не може да бъде преценено от препускаща репортажна камера. Дано е велика картина!...

Използвам повода, да кажа - БПЦ се нуждае от нова патриаршеска катедрала. Катедралата-паметник е паметник, а като храм е нищо по-различно от всяка друга черква.

И пак по този повод - естественият национален празник на България е 16 април - денят на приемането от представители на целия народ в Княжеството на Търновската конституция (1879). Приема са Книгата! Това е началото на новата българска държава - утвърждават се нормите, по които тя ще се въздигне. Всички други възможни и с право ценени дати съдържат в себе си делене на единната гражданска нация.