Годишнината от априлското въстание е повод за осмисляне на ролята на лудите глави, които тласкат историята напред. Неколцина са те в Копрившица когато пуква първата пушка. Така и до края на въстанието остават малцина, чорбаджиите ги предават за да запазят себе си и града, плащат и откуп. Копривщенци за това днес имат град музей, който сами искат да разрушат като го банскализират - т.е. премахнат особения му статут за да отпушат строителството.

Панагюрци се вдигат масово, затова градът им е напълно разрушен, знаете историята на Райна Княгиня.

Пренесете тези характери в нашето време.

Вие копрившенци или панагюрци сте?

Пак лудите глави са малцина, много са чорбаджии и страхливите, готови винаги да сключат договор със Султана и да заменят свобода и чест за власт и пари.

Едните рискуват с живота и всичко което имат, не мислят за това което рискуват в името на общото добруване и високи идеали, но мнозинство са "рая" - послушни, треперещи, снишени - "преклонена главица сабя не е сече".

За това на този ден да вдигнем глави и да изкажем своята дълбока признателност на лудите глави, които ни тревожат,будят, когато заспиваме, хвърлят камъни в блатото и упорстват за неща като свобода, независимост, достойнство.

Защото Априлското въстание е бунт срещу "стабилността" в Османската империя.

*От фейсбук