Името на Юрген Рот изскача от разсекретените досиета на посланиците агенти на Държавна сигурност (ДС). Според един от анализите в папката на сегашния ни посланик в Гърция Андрей Караславов агент Чавдар, Юрген Рот е известен на "Центъра" отдавна. В началото негова връзка с ДС е бил агент с псевдоним Иванов от посолството в Бон през 1987 г.
"Юрген Рот е носител на информация и показва благосклонност към контактуване", пише в досието на агент Чавдар. От документите става ясно, че Иванов е изтеглен от мисията в Бон и "Центъра" възлага връзката с Рот да бъде поета от агент Осенов и да стане по-регулярна. В досието липсва информация дали това се случва.
Документи няма и за друга поставена му задача - да се ослушва по линия на Югославия и да намери доклад на западногермански евродепутат за нарушаване на човешките права в Турция. За сметка на това в досието са запазени бележки за около 50 лева, с които ръководещите го офицери от ДС са се охарчили да черпят  агент Чавдар по време на

срещите им

В папката е запазен отчет на оперативния му работник, в който той хвали ченгето дипломат за добрите му познанства в западногеранските партийни среди. От този период са и докладите на агент Чавдар за срещи с бившия министър-председател на провинция Бремен Ханс Кошник. Уточнено е, че двамата се познават отдавна и си имат доверие. В един от разговорите е засегната антибългарска проява от Турция. В заключението си агент Чавдар пише, че Ханс оставя  впечатление, че е критично настроен към Турция. Дават се препоръки, че контактът с германския политик може да бъде използван по линия на посолството, а не по линия на ДС. На друг служител в мисията е разпоредено да пази агент Чавдар от ревността на посланика към работата му. Работата през 80-те години е втора задгранична мисия във ФРГ на агент Чавдар. Десет години по-рано той е в столицата на Западна Германия. Вербуван е за секретен сътрудник преди заминаването си през 1976 г.. В досието му е посочено, че приема с готовност и разбиране

работата на ДС

"Предстои му заминаване във ФРГ. За това да се уведоми другарят Гоцев. Лично посланика в Бон помолил Ж. Попов секретния сътрудник Чавдар да бъде прехвърлен в секция ГФР", пише в плана за оперативна работа на Караславов.
В друг доклад пише, че с Чавдар са проведени пет срещи. На тях е обучен в методите на секретно проникване, подслушване, използване на агентура и външно наблюдение. Уточнено е, че той проявява голям интерес към темата и активно участва в беседите. Поставена е задача с първата поща да бъде информирана резидентурата за него с указания за контакт. Уточнена е и паролата за свръзка. Според сценария за разпознаване оперативният работник от посолството е трябвало да му каже: "Много поздрави от Бакърджиев". Агент Чавдар да отговори: "Писмо ли имате от него." Верният отговор бил: "Да." Конспирацията обаче бързо се прецаква. Оказва се, че оперативният, който го поема, е  някой си Нешев - стар негов познат.
В досието на

дипломата шпионин

е запазено сведение на Нешев за битовите проблеми на агент Чавдар. В него е посочено, че той живее далече от други български семейства, които могат да помагат на жена му с малкото дете. Това ангажира много Чавдар и предлага: "Трябва да вземем мерки да го облекчим."
Въпреки битовите проблеми агентът през 1978 г. пише доклад, в който съобщава, че: "статията на вестник "Правда" за състоянието на отношенията между СССР и САЩ и речта на другаря Брежнев в Минск бяха отминати от пресата във ФРГ с мълчание".
Временно работата на агент Чавдар за ДС е прекратена през 1980 г. Тогава той се завръща в България, за да бъде назначен в отдел Международни връзки на ЦК на БКП.
Междувременно е направен анализ на мандата му във ФРГ. В него е посочено, че от агент Чавдар за четири години са получени 6 информации. Две от тях са използвани, а една е оставена за натрупване.

Юрген Рот:Двама ми донесоха бутилка коняк

- Г-н Рот, в разсекретеното досие на Андрей Караславов, сега наш посланик в Гърция, се споменава името ви. Той е бил в Бон през 1987 г. Пише, че е влязъл в контакт с Юрген Рот. От "Центъра" се получава указание, че има възможност за по-регулярна връзка с журналиста. Също така е написано, че преди Караславов с Рот е контактувал друг дипломат в Бон и че Рот е показал склонност да дава информация. Помните ли Караславов и неговия предшественик?
- Благодаря за тази много интересна информация. Да, знам, че след дебата около случая с папата и Али Агджа с мен поискаха да се срещнат хора от българското посолство в Бон. Не знам имената им. Посетиха ме няколко пъти във Франкфурт, като ми донесоха бутилка български коняк. Говорихме какво стои зад опита за убийство на папа Йоан Павел II. По това време пишех книга за покушението срещу папата, защото познавам много добре Али Агджа, десните терористи на Алпаслан Тюркеш и неговата Партия за националистичното движение. Преди това бях писал различни статии за тяхната дейност в Германия и Европа. Така попаднах в списъка на хора, които трябва да бъдат убити.
По това време, 1982/1983 г., се дискутираше въпросът за силовите структури, които са отговорни за покушението. От една страна, Клер Стърлинг са сигурни, че КГБ и българските тайни служби са разпоредили заповедта за убийство на папата. Други автори смятаха, че това е работа на Партията на националистичното движение и Сивите вълци. Лично аз вярвах, че за атентата са виновни Сивите вълци и Али Агджа, както и турските тайни служби.
- На каква основа работихте с българските дипломати?
- Хората, винаги двама мъже, бяха приятелски настроени, от посолството. Те се опитваха да ме убедят, че българското правителство и специалните служби нямат нищо общо с атентата срещу папата. В резултат написах първата си книга за отношенията между Сивите вълци (крайнодясна терористична организация в Турция), отношенията към секретните служби в България ("Кинтекс" и търговията с наркотици и оръжие) и италианската мафия. След като публикувах книгата, всички мои контакти с тези хора спряха.
- Смятате ли, че може да са злоупотребили с доверието ви?
- Това, което е написано за мен от българските спецслужби - че имам склонност да давам информация, са глупости. Всичко, което исках да знам и затова отворих вратата си за българите, беше да разбера какво мислят за случая с атентата и се опитвах да получа документи и информация специално за "Кинтекс" в София. Но те не реагираха на това.
По това време нямах точна информация, че тези хора са работили за тайните служби, но тяхното поведение беше толкова глупаво, че бях наясно, че работят за секретните служби. Мислех си:"Ако исках да получа информация, защо да пренебрегвам тези мъже?" Това беше интересен опит и първият ми опит с комунистическа тайна служба.