Интервю на Кристина Кръстева за "24 часа"

- Г-жо Поптодорова, имате дълъг парламентарен опит. Виждате ли нещо общо между стачката на 39-те през 1991 г. и днешната на БСП, които се зарекоха, че няма да се връщат в парламента?

- Това е история от романтичните, безкористни и оптимистични времена. Аз не ги сравнявам. Първото напускане на парламента през 1991 г. по повод на конституцията не беше мотивирано от политически сметки. Хората, които тогава излязоха, го направиха от отчаяние, че не са чути. Още тогава в дискретни разговори сме си говорили, че много от възраженията им по отношение на конституцията бяха основателни. По-късно разбрахме, че почти всичко, което напусналите НС бяха посочили като носещо тежки бъдещи последици, се потвърди на практика.

Много бързо

приехме

конституцията,

за разлика от поляците например, които изчакаха 2 г., за да изпробват кaк работи многопартийната система и съотношението на властите, и чак след това приеха тяхната. И до ден-днешен, като говорим за съдебна реформа, ние все още сме в плен на онова избързване.

Онова напускане беше искрено, без политически меркантилизъм. След това през 90-те сме имали такива случаи в ПГ на БСП. Винаги съм питала как после ще влезем, как ще се върнем. Не е въпросът как излизаш, а как се връщаш.

Поводът за едно

влизане обратно

трябва да

бъде в пъти

по-убедителен

от причината за

излизането.

Мисля, че БСП пропуснаха момента да се върнат - не само заради обръщението на президента, а заради себе си. Защото Изборният кодекс е обща отговорност, засяга всички избиратели и не бива да е тяснопартийна политика. А сега тази тема ще доминира кампаниите за европейските и за местните избори. Не е от полза и за самите бойкотиращи.

За жалост, политиката започна да изчезва.

С още по-далечни последици е отказът на БСП да гласува за членството на Северна Македония в НАТО. Това можеше да се отиграе с нарочна декларация, че влизат само и единствено за това гласуване. А тази партия се катапултира от самолета точно по най-важната за България като собствено бъдеще в региона тема.

- Казвате, че политиката не е каквато беше. Това важи с пълна сила и за американската. Извънредно положение, затваряне на федерални служби - Тръмп не отстъпва, докато не получи 5-те милиарда за стената.

- Вече разбрахме, че той е последователен. Следя Америка от десетилетия, с много уважение съм към държавата и към хората там. Очевидно беше много трудно преди 2 г. да се приеме, че има драматично изменение в начина, по който САЩ правят политика чрез своя президент.

Времето показа, че той не е непредсказуем, а следва своята визия за това как трябва да се развива държавата - вътрешно, където той е много успешен, но и как САЩ да изглеждат в очите на света. Той иска Америка да изглежда силна, в много отношения - дори несговорчива, за да се извлекат дивиденти за самата нация.

Тръмп е като новороден в световната политика, напълно неизкушен към политическите прецеденти и предистория. В този смисъл е последователен. Що се отнася до Европа, пак ще дойде момент на взаимно договаряне, защото двете страни на Атлантика са екзистенциално свързани и преплетени. Не говоря само за хората и как се е създала държавата САЩ, но и икономически, културно и по отношение на сигурността. Ще бъде обаче при различни условия. Но големият въпрос е: как подреждаме ние себе си като ЕС? Центробежността, която вече се наблюдава, отслабва преговорните възможности на съюза. Няма да е лесно. Колкото повече и по-скоро Европа се превърне в единен субект, толкова по-леко и естествено ще текат всякакви преговори със САЩ. А и с останалия свят.

- Какъв е прочитът ви на неуспешната среща между Тръмп и Ким Чен Ун в Ханой?

- Тръмп иска да регистрира исторически победи. Затова фокусът му е върху Северна Корея. Ханойската среща би трябвало да е убедила Тръмп, че само устрем и лично желание не стигат. Че те не могат да подменят сложната предварителна дипломатическа работа, която стои в основата на всички успешни преговори.

- Ако залага на такъв пробив, ще повтори ли Тръмп мандата си?

- Пробивът не е предстоящ. Ако го повтори, ще е основно заради вътрешни икономически резултати. И ако течащите в момента разследвания срещу него в Конгреса не вземат превес.

- Току-що завърши визитата у нас на генералния секретар на НАТО Столтенберг. Как изглежда алиансът сега, при тежките критики на Тръмп?

- Да, Тръмп направи няколко остри изказвания по отношение на НАТО. Всъщност той беше прав относно необходимостта всеки да допринася. Впрочем, макар и с други изразни средства, подобни бележки идваха и от президента Обама. Основателно е очакването държавите членки да имат съответен равностоен принос. Не смятам обаче, че Тръмп ще предизвика криза в алианса. САЩ имат същата нужда от НАТО за собствената си сигурност, каквато и ние.

Факт е, че дълги години имаше един инерционен уют сред членовете...

- Че Америка ни пази?

- Да. Че там някъде седи Америка. Че има европейско командване на САЩ с американски сили, от нас само се иска да си ратифицираме членството и всичко е, общо взето, спокойно.

НАТО не е клуб за

следобеден чай.

Светът е вече

много

по-различен

и нуждата от гарантирана сигурност все повече ни удря между очите. И вноските в общия бюджет започнаха да растат, за което Столтенберг често говори с удовлетворение. Посещението му у нас беше както рутинно, съюзническо, така и в контекста на нарастващи рискове и заплахи, особено в нашия регион. За мен най-важното бе, че той постави тревожно заплахите от нарастваща хибридна война, както и рисковете за сигурността в Черно море. А

най-важното,

което премиерът

каза, е, че

България “не е

троянският кон

на Русия”.

Най-сетне, 13 г. след това описание на България от висш руски дипломат в Брюксел, то получи публичен отговор.

- Вие самата жертва на хибридна атака ли станахте преди 2 г.? Питам за случая с крема на варшавското летище. Сега, 2 г. по-късно, продължават да ви го вадят.

- Ще кажа само фактите. Случаят е окончателно приключен и е много важно да се знае истината за него. Производството в полския съд е прекратено без постановяване на каквато и да било присъда - нито условна, нито друга. Това е истината.

Балканите са интерфейсът на ЕС - НАТО - Русия - Черно море. Ние сме външната граница. Затова неизбежно при нас се концентрират всички рискове, стари и нови заплахи за сигурността, съперничества и противоборства. И пак затова България трябва да прави винаги ясен избор и да го отстоява. Дори и за сметка на някои лични удобства.

- Премиерът Борисов казва, че Черно море е само за лодки и туризъм, не за военни операции.

- Древна Аркадия, да. Помня, че и Обама в знаменитата си реч от Прага през 2010 г. говореше за мирен и разоръжен свят. Много би било хубаво, но не става - по всички изброени по-горе причини. Последен пример - кризата в Азовско море и продължаващото задържане на украинските моряци от руска страна.

По време на посещението си Столтенберг също съобщи, че след излизането на Русия от договора за ракетите със среден и дълъг обсег трябва да очакваме разполагане на руски ракети, насочени срещу Европа. Така че древна Аркадия се отлага за неопределено време. Доброто за България е, че е заобиколена от съюзници и съмишленици и в това са нашата сигурност и сила. И ние трябва да се възползваме максимално от разрастването на тази съюзническа рамка около нас.

- До края на годината очакваме и държавния секретар на САЩ Майк Помпейо.

- За известен период от време регионът ни беше възприеман като приключена, свършена работа по отношение на мира и развитието му. Държавите от бивша Югославия са признати, повечето са членове на НАТО и ЕС и т.н. САЩ решиха, че регионалните въпроси могат да се решават основно в рамките на ЕС. Така други сюжети ангажираха вниманието им. Но се оказа, че при нас има все още неуталожени пластове - Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия, външни намеси – все въпроси на сигурността. Същевременно стана исторически пробив с Македония, а по-рано и с Черна гора. Развълнува се обаче Черно море.

Логично започна преоценка на обстановката и затова зачестиха посещенията като знак за тясно съюзничество. Много е важно американската политика да не се интерпретира през втора и трета ръка, а да дойдат техните политически лидери и да говорят пряко с нас. Посещението на държавния секретар е знаково.

- И заради избора ни да купим изтребителите F-16.

- Разбира се, че е свързано и с F-16. На мен това ми е трети опит. Два пъти сделката се проваля в последния момент поради българско малодушие. Така Румъния на два пъти взе определени за нас ескадрили, на два пъти по осем.

- Каракачанов увери, че за 3 г. ще ни ги произведат.

- Да, така е. Новата производствена линия за новия F-16 блок 70 вече се завършва в Южна Каролина. Те ще ги произведат. Аз съм обаче “парен каша духа” - докато не се гласува в парламента съгласуваният между двете страни договор, сделката няма да е завършена. Надявам се решението да не попадне в плен на вътрешното злободневие и предимствата на изтребителя, както и ползите от дългосрочното сътрудничество и взаимоотношения с компанията “Локхийд Мартин” да бъдат безпристрастно и по достойнство оценени.

Ще кажа само две практически неща, които мисля, че трябва да се знаят.

Няма друг

изтребител, който

да гарантира

технологично живота

на пилота вътре.

При неблагоприятни обстоятелства, критични за живота му, в кабината се задействат съоръжения, които го спасяват. Второто предимство - много широката гама от технологични, индустриални и научни възможности на компанията, които позволяват сътрудничество във всички области, включително космическата. Държа специално да откроя геополитическото значение на тази покупка. Аз лично го сравнявам с влизането ни в НАТО. Има и хора, които смятат, че

това ще е нещо като

втори 10 ноември.

Защото това ще е първа фактическа стъпка на реално вписване в отбранителната система на Запада и западния военнопромишлен комплекс. Ползите от това трудно могат да бъдат преувеличени.

- Има ли срок, в който трябва да мине това гласуване през парламента?

- Колкото по-рано, толкова по-добре. То е ясно, че май ще е месец на кампания и на избори, но юни да може да се гласува в парламента, за да се подпечата. Допускам, че ще има усилия за осуетяване на сделката за F-16. Нека обаче нейната реализация бъде един от моментите на политически кураж и единение в името на стратегически по-добрия избор за нацията.

- На Мадуро му вещаеха доста по-бързо слизане от сцената, но той удържа властта.

- Мадуро не отстъпва от своите позиции благодарение на подкрепата на военните, въпреки че 14 държави от региона единодушно настояват за слизането му от влас. Подкрепа за властови преход дават и ЕС и САЩ. Във Венецуела се стигна до нещо като окопна война. Опозицията няма средства да отстрани Мадуро. Правят се внушения, че едва ли не САЩ ще влязат със сила във Венецуела. Не смятам така. Страните вътре трябва да договорят политически преход - това каза и Тръмп. Това изглежда единствено възможното решение. Победа на едната или на другата страна крие рискове. При Мадуро е ясно - той съвсем ще ги стисне за гърлото, още повече ще се усили потисническият режим, без изгледи за промяна. При опозицията рискът е друг - тя ще наследи държава в тотална разруха. А обезвереното население ще чака да се случат чудеса сега и веднага. Никой не би могъл да осигури това. Договорен преход е единствената алтернатива, за която обаче трябва и помощ отвън. И САЩ, и групата от Лима, и ЕС, и ООН би трябвало зад кадър, дискретно да помагат да се избистри едно такова решение. Представям си го като гаранции за военните. Мадуро трябва да бъде отстранен - той това го знае - даже не поради външни фактори. Трябва да се намерят първо умерени военни във високите ешелони и да започнат разговори с тях за преходно правителство. Те са много богати, целият легален и нелегален бизнес минава през тях. Трябва да се гарантира някакъв законен праг на приходи на тези, които биха се съгласили да работят за прехода. Опозицията е важно да остане единна, да се намерят и умерени чависти. И всичко това да стане извън Мадуро, с дискретната помощ на всички заинтересовани. И по начин, който да не връща страната преди Чавес, а да я тегли напред.

В Чили стана така. И в Южна Африка. Но Венецуела си няма Нелсън Мандела, който казва: "Демокрацията е търпение."

CV

Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор в Брюксел

Вицепрезидент на Атлантическия клуб в България и член-основател на борда му. Директор по евроатлантическите въпроси в него.

Заместник-председател на Настоятелството на Американския университет в България

Посланик в САЩ в периодите 2002-2008 и 2010-2016 г.

Депутат във Великото НС, 36-ото, 37-ото и 38-ото НС (1990-2001 г.)