Ще ви задам един въпрос, но искам да ми отговорите честно.

Вие бихте ли пратили децата си да учат в университет, в който един от професорите изказва следната теза:

“Страни като нашата са твърде малки, за да имат сериозно участие в световните неща - нито голям филм ще направим, нито скоро ще спечелим футболен шампионат.”

Професор Дичев.

В тази малка страна са се създали много големи неща.

Пробвайте някой път.

Пуснете си някой запис на фолклорна обработка на Красимир Кюркчийски.

Или симфонична творба от Васил Казанджиев.

Опитайте с джаз пиеса на Милчо Левиев, базирана на фолклора.

Или филм на Рангел Вълчанов.

Прочетете текст от Радичков.

Стих от Константин Павлов или Ани Илков.

Вижте картина на Димитър Казаков - Нерон.

Прочетете стих от Гео Милев.

А после вземете вашия текст, направете му две копия, накъсайте го на едри парчета, полейте го със студенопресован зехтин и балсамов оцет и го поднесете на либералната дружинка, която се самоубичува, четейки колко сме зле и как няма да се оправим, докато няколко либерални НПО - та не вземат властта у нас, в света и вселената.

Впрочем, професор Дичев, помните ли, че станахме четвърти в света на световното по футбол през 1994?

Малки, ама явно не сме чак толкова малки.

Та мисълта ми е - като пишете текстове, да знаете, че не ги четат слабоумни...

Мерси за вниманието.

*От фейсбук