/ Избитото семейство до

последно гадаело дали

дядото преди години е

убит, или се е самоубил

/ 25-годишният Георги, който

ликвидира близките си, по цял

ден играел компютърни игри

със стрелби и слушал метъл

/ Познат на младежа:

Тормозеха го

много в училище,

затова стана такъв

Семейството на 25-годишния Георги, който на 15 февруари уби с брадва втория си баща Иван, майка си Ирена, по-малкия си брат Александър и баба си Славка, крие още една голяма мистерия.

Преди повече от пет години една друга смърт във фамилията, остава загадка и до днес, научи "168 часа". Местни разказват, че дядото на Георги - Асен, бил намерен мъртъв край жп прелеза на града.

На трупа му се натъкнали случайни минувачи, но така и не се разбрало дали е бил убит или сам е сложил край на живота си.

"Беше военен, а след пенсиониране започна като пазач в един завод - разказва пред "168 часа" жена, която познава семейство Ранови. - Никой не може да каже какво точно се е случило. И жена му Славка се чудеше до последно. Те иначе не са кореняци оттук. Като дойдоха в Нови Искър, живееха първо на квартира, а после построиха къщата. Дъщеря им Ирена пък живя известно време в Мировяне при мъжа си Иван. След смъртта на баща й се преместиха тук при майката цялото семейство."

Никой не може да каже дали и дядото е имал психически проблеми, които е предал по наследство на двамата си внуци - Георги и Александър. Факт е обаче, че преди години младежът, който уби семейството си, също е правил опит за самоубийство, но близките му успели да го спрат.

"Затворено момче, което всички тормозеха много в училище - описва го негов познат, пожелал анонимност пред "168 часа". - Нямаше никакви приятели. Всички знаеха, че има проблеми, защото дори когато му говориш, той

никога не те

гледаше в очите,

а забиваше поглед в земята. На моменти правеше тикове, които по-скоро изглеждаха като все едно нещо го стряска изведнъж."

Момчето познава Георги от дълги години, но споделя, че той почти не излизал от вкъщи. Всички в града били наясно, че имал множество заболявания. Освен психични проблеми, страдал още от туберкулоза в късен стадий, травматична епилепсия, алергичен артрит и себореен дерматит.

Въпреки че няколко пъти е воден на преглед при психиатър, той никога не е лежал в психиатрично заведение.

"Не излизаше от тях - разказва негов познат. - Последно го видях преди десет години. Знаех само, че си седи вкъщи пред компютъра и по цял ден играе компютърни игри, но от тези, в които твоят герой има оръжие и стреля по другите участници, докато не ги убие. Знам и че много

обича да

слуша хеви метъл

Въпреки че използваше интернет, нямаше никакви регистрации в социалните мрежи Няма фейсбук или инстаграм. Изобщо не се увличаше по местата, където можеш да се запознаеш с нови млади хора."

Момчето разказва още, че Георги завършил средното си образование в гимназията по топлинна и хладилна Техника "Карл фон Линде" в София. След като си взел дипломата, се прибрал в Нови Искър и се затворил в дома си. 

"Ако го видиш, веднага ще си кажеш, че е в депресия - спомня си неговият познат. - Беше озлобен срещу всички. Ядосан на целия свят. В медиите веднага започнаха да пишат, че родителите му са го държали насила под ключ в дома му и не са го пускали да излиза, но това не е истина.

Той самият не искаше да го прави. По негово желание се беше затворил в стаята си. Майка му си стоеше в тях и не работеше никъде, за да го контролира. По всякакъв начин се

опитваха

да го изкарат от тях,

но уви - Георги така и не поиска да излезе."

Той не е чувал някога убиецът да е проявявал агресия към някого от семейството си или към съучениците си.

"Нови Искър е малък град и ако той беше посегнал физически, за да нарани някого, това веднага щеше да се разбере - казва близкият му. - Майка му си споделяше мъката пред свои познати.

Не беше жена, която ще крие, ако има семейни проблеми, и никога не се е държала така, сякаш семейството им е перфектно. Че Георги й повишава тон и скача на бой - не е казвала. Само че има проблеми между двамата братя, защото се карали много за компютъра."

Пред "168 часа" 71-годишната Радка Гълъбова, която живее на съседната на семейство Ранови улица споделя, че често засичала майката Ирена. Тя си спомня, че преди пет месеца видяла и самия Георги при местната фризьорка.

"Бяхме трима човека за подстрижка и един от тях беше Гошко - казва тя. - Преди да дойде неговият ред,

майка му

се обади на фризьорката

и й каза да не го взема, ако не се е изкъпал. Когато фризьорката му предаде, той без да каже нищо си тръгна. През цялото време си мълчеше."

Жената споделя още, че е останала с добри впечатления за цялото семейство. Определя ги като тихи и спокойни. Най-много си общувала с баба Славка, но не помни някога тя да се е оплаквала, че имат някакви проблеми.

Братът на младежа - Александър, бил на 20 години. Миналата година празнувал бала си.

Той също имал здравословни проблеми. Претърпял две животоспасяващи операции заради преплитане на червата. Бил и с лека умствена изостаналост.

"Малкият Сашко също беше много болен, но тук в града никакви проблеми не е създавал", казва 81-годишната Василка Петрова от Нови Искър.

За разлика от Георги той бил по-общителен и имал приятели. Момчето излизало често от вкъщи, въпреки че и то се увличало по компютърните игри. В свободното си време по-малкият брат се срещал с две момичета, които били негови съседки.

"Не беше от най-разговорливите, но за разлика от Георги можеше да общува с хората - казва техният познат, пожелал анонимност. - Всички знаеха, че и той има проблеми и се лекува."

По думите му

в града са в шок

от това, което е направил 25-годишният младеж.

"Той изглеждаше сърдит на целия свят - казва още неговият близък. - Може би игрите и музиката са го мотивирали да извърши тези убийства, но в никакъв случай не е било осъзнато. Не е разбирал какво върши, нито какви ще бъдат последствията."

Момчето допълва, че младежът никога не е лежал в лудница, въпреки че близките му няколко пъти сами са казвали, че трябва да го настанят в лечебно заведение.

"Вторият му баща - Иван, беше добър човек - казва запознатият. -

Работеше в Министерството на отбраната, но не бе военен. След като се пенсионира, започна работа като пазач на близко военно поделение. В свободното време се хващал на работа в Нови Искър като водопроводчик и строителен работник. Не повишаваше тон на никого. Издържаше финансово семейството, без никога да се оплаче."

Пред "168 часа" местен сподели, че Иван не е биологичният баща на момчетата. Той бил втори съпруг на Ирена.

"За истинския баща не мога да ви кажа нищо, защото не го знам изобщо кой е, не съм го виждал", обясни той.

Какво е работила майката Ирена преди да стане личен асистент на двете си деца четете в печатното издание на "168 часа".