...Пред нас спря бял микробус. От шофьорското място се появи сплесканата физиономията на затворника - Зидан (съжалявам за съвпадението, но така се казваше)

- Марипили, Пиер, Давид, скачайте трябва да тръгваме веднага!

Качихме се и потеглихме. Незнайно никому защо, бързахме. В Испания хиперактивността и суперфлегматизма бяха две абсолютно припокриващи се неща. Отивахме към дома на архитекта Мигел. От там трябваше да вземем едни съмнително леки пакети и да ги доставим (без да ни спре полиция) на едни почтени татуирани граждани от международен произход.

Докато пътувахме, тримата така се напушиха, че взеха да вият от смях. Особено когато светофара сменеше цветовете си от червено на зелено. Голям смях..Зидан едвам шофираше. За да му е по-весело, глътна и някакво хапче. И се загубихме...и се качихме на един тротоар. И ме питаха накъде е пътя...и пак голям смях.

После ме изкараха виновен и предател и гадняр и щом не се друсам, да взема да карам микробуса. Казах, че не искам, а освен това и не мога. Марипили ме заля с такова лесбийско презрение, че потънах в земята хетеросексуална. След това, каза на Зидан да се махне от волана. Той пък се запъна и отказа. Като заяви:

- Никоя жена не може да кара буса по-добре от мен!

-Ти кого наричаш жена бе - скочи Марипили върху него. И пак взеха да се хилят истерично.

Ето и кратко описание на участниците в това "неочаквано пътуване".

( МАРИЯ-ПИЛАР - 32 годишна - лесбийка - подстригана като американски войник от Персийския залив. Ниска, набита и много агресивна, когато беше "трезва".

ДАВИД - 25 годишен - гей - висок с руси къдрици и сини очи, с нежна женска красота. Винаги готов да говори за мода.

ЗИДАН - 46 годишен - дребен, плешив, неразговорлив, хетеросексуален. На 21г. влиза за първи път в затвора за въоръжен грабеж.

АЗ - 35годишен - авантюрист-идеалист, търсещ несъществуващата "истина" за смисъла на нещата - хетеросексуален)

След малко се успокоиха, спогледаха се сериозно и продължихме. Минути по-късно веселбата избухна с нова сила. Бяхме влезли в улица без изход при опит да съкратим пътя. Предложих им да минем през всички детски площадки в квартала за да стигнем по-бързо. И пак смях.

- "Каква добра идея, ма там май има дечица" каза Давид.

-Наистина ли!?! - Попитах го аз.

-Наистина! - отвърнаха ми тримата в дрогиран синхрон.

-Ми добре тогава, дайте да караме по улиците вместо извън тях, щот иначе ще стигнем утре!

-Страхотна идея! - изреваха тримата отново.

Да се разправяш с пияни хора е едно, с дрогирани съвсем друго.

Зидан реши внезапно, че няма да шофира никога повече през живота си. След което го затвърди, като се закле във всичките Деви на Латинска Америка.

А това, да ТОВА, което ви описвам беше ежедневие, което имах честта да изживявам, наблюдавам и изучавам в продължение на половин година. Всяка седмица "премиера". Всеки месец мега "спектакъл".

Положих усилия да се "впиша" в "колектива"...не се получи на 100%

Нямаха ми кой знае какво доверие. Поради гледане на много криминалета, се съмняваха, че не съм човека, за който се представям и се опитвам да се "инфилтрирам"...

Един от случаите, в които изпаднаха във възторг от моето съществуване, беше състезанието ни по пиене нa "aguardiente" (огнена вода-ракия) с един мнооого голям пияч (не пияница) а пияч...ма... мнооого голям.

Направихме един купон събрахме се 15 човека и "седнахме", ние се наливаме другите гледат и цъкат...(ДА РАЗБИРА СЕ, ЧЕ СЪМ УЧАСТВАЛ В ПОДОБНИ ПРОСТАЩИНИ?)

На петата водна чаша го нокаутирах.

Да се върнем на микробуса.

Зидан беше изневерил на Девите и се опитваше да маневрира назад. Останалите излезли навън, му помагахме със знаци. На третия опит Марипили му каза злобно няколко неща, от които най-милото беше:

- (Eso...Тio...me lo hago, con la punta de la polla) което означаваше (тва братле шъ го направя с върха на к@ра си)

Зидан побърза да се обиди, слезе от буса и зачака.

С една две одрани коли зад нас, продължихме пътя си, караше тя. Пристигнахме пред вила с много висок зелен плет и зачакахме. Въртяхме се около оградата, когато внезапно Давид, който беше в другия ѝ край, започна да пищи пронизително и да ръкомаха с ръце.

- Кво квичиш бе "hijo de puta" разкрещяхме му се ние.

Той приближи към нас и посочи с две ръце към ципа на панталоните си. Там беше кацнала огромна оса.

Давид продължаваше да вие, (пробвайки да вземе горно До - като в оперета, режисирана от Карталов) и да се опитва да излети от място.

А сега си представете картинката на забавена скорост...

А тя се състоеше от :

ЗИДАН, който носеше дебел, мазен каскет на главата си. (Сигурно не го беше свалял от 1987г)

МАРИПИЛИ, която всеки момент щеше да заколи някой.

ПИЕР, на който му беше писнало всичко

ДАВИД, който се опитваше да се слее с небесната шир и викаше за помощ.

И една огромна жълта ОСА.

Смятайте какво стана...

Сметнахте ли?

..

...

.....

Ами да, точно така!!!

Марипили скочи към Зидан, изкърти му залепналия каскет от плешивата глава и нанесе ожесточен удар в слабините на Давид...

Даа.....

Сега беше мой ред да вия.....

ОТ СМЯХ!

От фейсбук