На 30 януари 1894 година е родена една от най-великите личности на новата българска история – цар Борис III. Той е известен още с прозвището Цар-Обединител заради връщането на българските земи в Южна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Българският цар е бил безкрайно обичан от народа си и той е отвръщал със същата любов. Един достоен човек, който дава живота си в името на отечеството.

Един цар, който умира внезапно на 49 години, без дори да е боледувал преди това. Нито тогава, нито по-късно никоя българска власт не се решава или не се интересува да установи или поне да размисли, ако тази смърт не е естествена, кой е бил онзи толкова мотивиран противник на държавата, че да дръзне да убие нейния върховен владетел. И най-вече защо? Нещо повече – никоя власт в новите демократични времена не се осмели да потърси все още живите в началото на 90-те години поругатели на гроба му, да се опитат да открият тленните му останки, които са били варварски похитени от Врана след настаняването на Георги Димитров там. Нито пък някой от тях проговори. За жалост никое управление не помисли, че това е въпрос на национално самоуважение…

*От фейсбук