Благосъстоянието в цялата страна се повишава

Намалява делът на хората, живеещи в лишения, заетостта е рекордно висока

Пловдив се превръща в регионален икономически тигър. Това е заключението на Института за пазарна икономика (ИПИ) в изследването му за развитието на страната.

Още през 2016 г. БВП на човек в Пловдив нараства с 10%, увеличението продължава и през 2017 г. и поставя областта на шесто място в страната по този показател. Ръстът е над средния за страната въпреки относително високата база. През 2016 г. заплатите се увеличават с 9 на сто, а миналата година - с още 16%.

Средногодишният доход на лице от домакинството се вдига от 4381 на 5093 лв. и за първи път минава 5 хил. лв. Годишната брутна заплата в Пловдив е 9911 лв. през 2016 г. През 2017 г. относителният дял на населението, живеещо в материални лишения,

за първи път

след началото

на кризата

намалява до

под 30%

и е под средното ниво за страната.

Заплатите влияят на икономическата активност (70%) и безработицата (под 5%), като и двата показателя се подобряват. Инфраструктурата в Пловдивска област е оценена от ИПИ като много добра, пътищата са със сравнително добро качество.

Пловдив се представя добре и по социалните показатели. Раждаемостта е по-висока от средната за страната, а механичният прираст е положителен.

Общопрактикуващ лекар в областта отговаря за 1452 души от населението (при 1562 в страната), а един специалист - за 418 души (при 529 в страната). Пловдив остава на второ място след Плевен с най-голяма леглова база - 7,8 легла на хиляда души в многопрофилните болници при средно 4,9. Това обяснява защо именно Пловдив е областта с най-висок относителен брой на преминалите за лечение - 410 на хиляда души при 242 на хиляда в страната през 2017 година.

Учениците също са повече през 2017 г., но оценките от матурите за първи път са по-ниски от средните.

Пловдив обаче не успява все още да стигне столицата. София остава областта с най-високи доходи и стандарти в страната. През 2016 г. БВП на глава от населението е 28 465 лв., а годишната брутна заплата - 15 658 лв. при средна 11 379 лв. Делът на населението, живеещо в материални лишения, е 20%, а този под националната линия на бедност, е 10% при 23 на сто в страната.

Икономическата активност също продължава да нараства и достига 77% през 2017 г.

Заети са

рекордните

74,6%, а

безработицата

е 2,8 на сто

и почти достига предкризисните нива. Чуждите инвестиции са три пъти повече спрямо останалите региони.

Демографската картина също е най-благоприятна, а хората в трудоспособна възраст са съсредоточени най-вече в столицата.

Учениците в София са с най-високи резултати на зрелостните изпити, а освен това в града има и най-много студенти. Столицата е лидер и в здравеопазването - лекарите специалисти са най-много на глава от населението, а легловата база продължава да расте.

В цялата страна

благосъстоянието

се повишава,

измерено чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата. Основната причина за подема е ускоряването на растежа на икономиката на България до 4% през 2016-2017 г.

Благодарение на това положителната тенденция се запазва в последните две години. Възстановяването на икономиката тръгва нагоре още от 2009 г., но само в някои от областите.

Почти навсякъде намалява и делът на хората, живеещи в материални лишения - основният показател за абсолютна бедност. Същевременно пазарът на труда става все по-силен. 2017 г. се отличава с рекордни коефициенти на заетост сред най-активното население - между 15- и 64-годишна възраст.

Средно за страната заетостта на тази част от работещите е 70%, а в най-силните икономически центрове - София, Пловдив и Стара Загора, тя е дори и по-висока.

Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен. Това е показател за структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни.

Почти всички

области с

безработица

над 10% са

струпани в

Северна

България

- това са Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са само две области - Сливен и Смолян.

Рекордьор в това отношение е Кърджали, където безработицата е само 1,6%. Освен най-силните области резултати под 5% имат и Хасково, Русе, Кюстендил и Благоевград.

Доброто икономическо развитие се влияе основно от наличието на местни и чужди инвестиции. За поредна година областите с ръст на преките чужди инвестиции на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове - София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта.

Раждаемостта продължава да е ниска, но ставаме по-образовани

През 2017 г. демографската картина в страната продължава да се влошава вследствие на ниската раждаемост и изселването. Най-бързо застарява населението в по-слабо развитите икономически области основно в Северна България като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и Габрово. Там икономическото развитие е сред най-добрите през последните години, но въпреки това възрастовата зависимост ежегодно отбелязва нови рекорди както за областта, така и за страната.

Естественият прираст е отрицателен в цялата страна. Що се отнася до механичния - през 2017 г. само шест области в страната привличат повече хора, отколкото губят, и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.

Ситуацията със здравеопазването също не е по-добра. Както винаги София и Плевен се представят най-добре в тази категория. От друга страна, в Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград има сериозен недостиг на медицински персонал. В многопрофилните болници в цялата страна легловата база е намаляла.

Образованието обаче се подобрява, макар и с бавни темпове. Записаните в училище деца са повече. Смолян отново е първенец заради високите оценки на учениците на матурите и задържането им в образователната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също се представят добре, докато областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията.