Скучното ежедневие понякога може да разболее човека. Всеки ден едно и също – ставане рано сутринта, препускане към работата, прибиране с претъпкания градски транспорт и блеене в телевизора, докато стане време за лягане.

Не всички хора са способни да издържат на монотонния ритъм , който се опитва да ги превърне в роботи. Не са един или два случите на мъже и жени, които решават кардинално да променят ежедневието си, за да избягат от скуката. Има и такива, които търсят еднократни и много силни емоции, за да разнообразят живота си.

Такъв е случаят с Фред Лорц. На младини малкият Фреди мечтае да бъде полицай, пожарникар или изследовател на непознатите световни чудеса. Животът обаче го сграбчва с грубите си лапи челични и го превръща в обикновен зидар. Фред бърка цимент, реди тухли, но не престава да мечтае. Желае повече от всичко на света да преживее някакво приключение, за което да разказва и на внуците си. За пожарникар вече е късно да кандидатства, а изследователите са потеглили на своите мисии. Затова се насочва към спорта, защото точно там хората получават признание и се радват на силни емоции, ако положат достатъчно усилия и проявят талант. На амбициозния зидаромазач му се е приискало да атакува самия връх. За него победата в кварталния шампионат по бейзбол или баскетбол не може да бъде това, което ще го издърпа от сивото ежедневие. Мистър Лорц иска да отиде на олимпиада. Той не само осъществява своята мечта, но и става олимпийски шампион. Славата му обаче трае едва няколко минути, след което идват разжалването и гневните крясъци.

Франк е постигнал мечтата си и поне за един кратък миг е бил велик човек в очите на тълпата. Какво точно се случва ли?

Всичко започва с постижението на бачкатора да се класира за маратонското бягане на олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 г. Важно е да отбележим, че по онова време квалификациите за най-високия спортен форум въобще не приличат на днешните. Състезатели, съдии и фенове са доста широко скроени и не е чак толкова трудно да се класираш за олимпиада. Още повече че тази в американския град е доста странно спортно събитие.

Да започнем оттам, че за игрите в САЩ пристигат спортисти от едва пет европейски страни – Англия, Гърция, Франция, Унгария и Германия. Дългото пътуване и липсата на достатъчно средства отказва повечето държави от презокеанското приключение. На практика игрите се превръщат в чисто американски шампионат, след като от 496 участници само 66 са гости от чужбина. Това не притеснява стотиците млади момчета и момичета, които искат на всяка цена да блеснат пред своите сънародници.

Точно такава е и мечтата на Фред Лорц, който година по-рано е показал задоволителни резултати на маратонско състезание и така се сдобива с така ценната олимпийска квота и с възможност да се прочуе. Зидарят продължава да строи къщи, а в свободното си време тича по поляните, за да подобри физическата си форма. Роднини и приятели не могат да повярват, че техният Франк наистина ще събере смелост да се яви на толкова престижно състезание. Някои го подбиват, че ще му трябват поне два дни да изтича цялото разстояние. На игрите в Сейнт Луис участниците в маратона са задължени да изтичат 40-километрова дистанция. Фред Лорц никога не е бягал толкова много километри, но мечтата му не може да бъде убита от подобни дребни подробности.

Самоукият лекоатлет се явява на уреченото място в уреченото време, за да се състезава с другите бегачи. В началото на XX век хората все още живеят сравнително разделени едни от други, а информацията пристига бавно от точка А до точка Б.

Момчетата на стартовата линия не се познават помежду си, няма и официална статистика кой е номер 1, кой е показал най-добро време през сезона и коя е младата надежда, която може да обърка сметките на фаворитите. Всички се подреждат рамо до рамо и започват да тичат с всички сили, надявайки се, че точно това ще е техния миг на слава. И все пак в американския отбор имат сравнително добра представа кои са маратонците с достатъчно сили в краката да пробягат 40-те километра.

Фред Лорц не попада в сметките им. Големите събития обаче тепърва предстоят.

Маратонците хукват, а на старта възторжената тълпа ги изпраща с бурни аплодисменти. Далеч повече американци обаче са се събрали на финала. Лично дъщерята на президента Теодор Рузвелт – Алис, е дошла, за да награди победителя. И ето че той се задава. Треньорът на американския отбор не може да повярва на очите си, когато вижда Фред Лорц да подтичва бодро на финалната права. Изглежда така сякаш току-що е започнал да тича.

Зидарят е толкова добре физически, че маха на заобикалящите го хора, поема букет с цветя, готов е да направи няколко почетни обиколки, за да могат всичко да му се порадват. Дори най-големите лаици в този вид състезания са учудени от страхотната форма на това усмихнато момче. 15 минути по-късно пристига и вторият Томас Хикс, но той изглежда сякаш е минал през центрофуга. Името си не може да каже от умора, пък камо ли да маха на публиката, която е достатъчно благоразположена и към сребърния медалист в тази толкова трудна дисциплина.

Големият герой обаче е Фред Лорц. Всички го прегръщат, всички го целуват, президентската щерка му окачва медала на гърдите и му стиска ръката с няколко благодарствени слова за приноса му към американския спорт. Довчера анонимният бачкатор е изпълнил мечтата си да стане известен и всички да говорят за него.

Радостта от победата му трае кратко. До днес са достигнали няколко варианта за това, което му се случва малко след края на състезанието. Всички водят до един и същи финал – Лорц е обявен за измамник и медалът му е отнет.

Според най-атрактивната версия за това какво всъщност се е случило, зидарят тъкмо си е получил медала, когато към зоната за награждаване се промъква човек с предпазни очила за шофиране и съобщава, че добре познава победителя и трябва да разкаже нещо интересно за него.

„Настигнах този човек на шосето и той ми се оплака, че е много уморен. Помоли ме да го кача и заедно изминахме около 20 километра. След това ме накара да го сваля, като не пропусна да ми благодари. Сега разбирам, че това е победителят в маратона и аз съм участвал в една измама", разказва на хората около себе си новодошлият. Думите му правят силно впечатление на събралите се. По онова време моторните превозни средства са рядко явление по американските шосета и трудно може да се предположи, че шофьорът се е объркал. Съдиите заобикалят Фред Лорц и той чистосърдечно си признава, че след като е избягал първите 15 километра, е решил да ползва помощ на четири колела. Не пропуска да отбележи, че последните 5 километра ги е изминал "собственокрачно", а цялата му идея е била да се пошегува и да изпита някакъв нов вид емоция. Някои издания твърдят, че самият Лорц си е признал след края на състезанието какви ги е свършил, но това е по-малко вероятният развой на събитията.

Всички са ядосани от измамата на зидаря, но на него в общи линии му се разминава. Принуждават го да свали медала и да го предаде на истинския победител Томас Хикс. Забраняват му и да се състезава повече, но това е всичко. Фред в крайна сметка е постигнал целта си, успявайки да избяга от анонимността и монотонното си ежедневие.

Още повече че той продължава да е известен и доста след края на олимпиадата. Всички искат да чуят откачената му история как е спечелил маратона с помощта на автомобилен транспорт.

Атрактивната му шашма обаче помрачава истинския подвиг на едно момче, което заслужава да спечели цялата слава за себе си. Кубинецът Феликс Карвахал постига нещо наистина велико, в което няма нищо нечестно. И той като Фред Лорц мечтае да участва на олимпиада, но не разполага с необходимите средства, за да спонсорира своето пътуване.

Един ден Феликс отива на централния площад в Хавана и започва да тича на него. Не след дълго хората го забелязват и започват да го разпитват защо го прави. Младото момче търпеливо обяснява, че има мечта да участва на олимпийските игри и по този начин се надява да събере нужните му средства.

Чудото се случва и мечтателят събира достатъчно пари, за да си купи билет за кораба. По пътя обаче му открадват портфейла и Феликс Карвахал слиза на пристанището в Ню Орлиънс беден като църковна мишка. Стигнал е твърде далеч, за да се откаже. Кубинецът тръгва пеша и преминава около 3000 км, пристигайки навреме в Сейнт Луис за началото на игрите. Другите състезатели му се подиграват за скъсаните панталони и износените обувки. Въпреки всички трудности, лишенията и натрупаната умора Феликс Карвахал стартира с основната група и успява да завърши на четвърто място, превръщайки се така в големия герой на тази олимпиада.