Мнението на Джеки Стоев е по повод разследването на вестник "168 часа" дали е откраднат проектът на Бузлуджа. То бе във връзка с твърдения на роднини на арх. Ерослав Станков, че самата идея и чертежите за монумента са били за модерно кафене в центъра на София. Вестникът отрази и гледната точка на арх. Георги Стоилов, който казва, че не е познавал покойния си колега.

В един брой на вестник “168 часа” бившият министър на Тато архитект Стоилов се увлече в самохвалебствия. Хотел “Рила”, който той построил по заръка на ЦК, бил неповторим и уникален. Като казва това, той явно има предвид не само хотела, а и себе си.

Да построиш обаче сграда върху двореца на Константин Велики,

без да се интересуваш

какво съсипваш

отдолу - това е повод за засрамване, а не за гордост.

Но аз всъщност искам да разкажа за една друга сграда на архитекта Стоилов. Много по-неповторима и уникална. Обърнатата пирамида на радиото.

По тоталитарно време. Трябва да отида до международната редакция на радиото. Питам милиционера на пропуски. Как да отида до главния редактор на международния отдел?

Той ми казва – Оня човек отива там. Върви след него!

Вървя след човека и той влиза в ... клозета. Ще го изчакам. В това време гледам до асансьора една малка вратичка-някъде метър, метър и двайсет.

Да не би в радиото да гледат куче? В това време вратичката се отваря и оттам изпълзява една женица и с мъка вади две кофи и парцал за миене. Наистина уникално архитектурно решение.

Истинската изненада обаче тепърва предстои

В клозета влизат, излизат разни хора. Някои с папки, други с чанти. Даже един влиза с куфар.Чакай да погледна. Открехвам леко вратата. Пред мен редица от мивки. Над тях огледала, а отстрани висят кърпи. Вдясно има врата с изрязан дамски профил. Отляво инициал за мъжка тоалетна. А най-отстрани в ъгъла още една врата. Вратата на международния отдел.

БРАВО! АКО ТОВА НЕ Е УНИКАЛНО!

За съжаление, дами и господа, няма да имате възможност да видите този

архитектурен идиотизъм

След една, две години хората от радиото видяха, че излагацията е много голяма.Бутнаха стената. Махнаха чешмите, огледалата и кърпите и положението горе-долу се нормализира.

По-късно служители от радиото ми разказаха, че дълго време са се колебаели дали по-добре да не бутат стената и да не обиждат архитекта – все пак беше министър, а просто да преместят международния отдел в друга стая. Да не се излагат поне пред чужденците.