"..каза, че детето иска да го остави някъде. иска той да се самоубива, не иска да убива детето. той искаше да ми остави детето тука и аз му казах викам, аз кво да го правим, викам, дете на една годинка нито моем да го гледам нито моем да го кърмим..са кво да му праим, и той вика закарай го в некое районно.."

Цялата народопсихология в няколко изречения, колективно събрани в един смисъл - Бездействие. Такива сме ние, патриоти на маса, във фейсбука, на екрана и никога на действия. Когато бият жени на улицата, когато съседката пищи в агония, докато мъжът ѝ я спуква от бой, когато трябва да се излезе на протест защото има ненормалник, който се гаври с майки на деца с увреждания.... когато изборът за едно бебе е живот или смърт. Заседнала ми е буца на гърлото и изпитвам истинска неприязън в момента. Това не е нормално, няма как да е при никакви условия, и аз лично, не мога да живея още дълго в тоя балон. Не знам за вас.

*От фейсбук!