Дебютът на Никола Гешев - влиза маскиран в книжарница и казва паролата: "Аз съм Филип, търся Кольо"
ОБЩЕСТВЕНАТА безопасност полага изключителни усилия да се влезе в средите на червените конспиратори и успява.
В редовете на БЗНС се вмъква опитният агент Марин Чангов. Но земеделците са изолирани от най-важните решения на големите конспиратори, свързани с Коминтерна.
"Проникването на агентите в нелегалния канал не беше лесна работа - пише в "Гражданската война в България" полицаят легенда Пане Бичев, заместник-началник на Обществената безопасност - и въпреки скъпите жертви, които полицията даде в изпълнение на тази задача, успехът не беше задоволителен." В края на 1924 г. от Обществена безопасност внедряват най-добрия си полицай Николай Кузинчев "право в Центъра", както пише Пане Бичев. И когато всичко изглежда, че е в ръцете на полицията, Николай Кузинчев е
разкрит и ликвидиран
В такава обстановка на 10 срещу 11 февруари 1925 г. от Сърбия ръководителят на задграничния червен център Гаврил Генов изпраща трима четници - Коста Петров, Жеко Киров и Атанас Премянов, в София за среща и уреждане на доставки на оръжие с един от ръководителите на военния център Никола Желязков, известен като Големия Хикс. Премянов пропуска влака от Цариброд и за София тръгват двама, водени от земеделеца Страти Стефанов. С пристигането в родното си село Владиславци Стефанов предава нелегалните.
Докато чакат идването от София на полицаи - потеряджии (специални отряди на полицията), местните стражари пребиват до смърт Коста Петров. Той е в безсъзнание и бълнува несвързано "Аз съм Филип, търся Кольо, книжар Напетов на пазар..." Един от доброволците решава, че това е парола за книжаря Напетов, и споделя това с Пане Бичев. Последният се съгласява, че в ръцете му е
златен шанс
за добиране до конспираторите. Да се открие книжарница със собственик Напетов, е детска игра. "Художествена книжарница" пише на входа на книжарничката на Петко Напетов на ул. "Левски".
В Обществена безопасност Петко Напетов е известен като привърженик на забранената Комунистическа партия. Няма време да се чака Коста Петров да дойде в съзнание, за да бъде разпитан за подробности, трябва да се рискува. Бичев и началникът на Обществена безопасност д-р Михалчев са наясно, че комунистите имат "къртица" в полицията и не може да се разчита на явката да се прати агент. Да се търси човек отвън, е истинска фантастика - той трябва да е интелигентен, смел, решителен и изключително съобразителен, за да взема решения за секунди.
Пане Бичев неочаквано си спомня за потеряджията Никола Гешев, действал като Шерлок Холмс. Житейският опит на Пане Бичев му подсказва, че този човек досега не е намерил истинското си място в живота. А ако Никола Гешев е роден за полицай? Веднага го извиква в тайна квартира и директно му дава възможност не да измисля, а сам да върши детективски подвизи. Гешев тутакси приема. Репетират държанието му в книжарницата. "Задачата е рискована -
пише в книгата си
Пане Бичев, - иска се такт и умение, най-вече и смелост." Защото всичко е риск - възможно е Петко Напетов да познава изпратения за среща с Големия човек четник.
На 16 февруари Никола Гешев пристъпва към полицейския си дебют. Облечен в дрехите на Коста Петров, той влиза в книжарницата в 11 ч. преди обяд и с уверен глас произнася това, което се смята за парола: "Аз съм Филип, търся Кольо". Напетов го изглежда изпитателно от глава до пети. Гешев едва забележимо свива рамене, почти неуловимо помръдва с ръце: "Това е" - казват очите му. "На пазар е" - отвръща Напетов. 45-годишният комунистически функционер с четвъртвековен революционен опит - четник и воевода в Странджа от 1900 година, септемвриец и още, и още - се хваща на въдицата на дебютиращия агент. Сядат на кафе в малката стаичка до книжарския салон.
Ерусалимка, жената на Петко Напетов, извиква
съпруга си
и му казва, че се съмнява в госта, защото го е виждала в някаква жилищна комисия. За Напетов всичко е наред - човекът познава добре обстановката сред емигрантите в Сърбия и нещата в Коминтерна. Това е, смята Напетов, човекът отвън, дошъл за връзка със завеждащия военнотехническите връзки в страната и с чужбина Никола Желязков, Нагел, Големия Хикс - един от най-видните партийни ръководители. Уговарят среща за следващия ден, когато другар ще го поеме от книжарницата и ще го заведе
за среща
с Големия човек.
В 11 часа на 17 февруари Гешев отново е в книжарницата. Младо кръглолико момче - Никола Клисаров, го повежда за срещата, върви пред него на 50 метра. На 50 метра пък след мнимия Коста Петров се движи Петко Напетов. Щом излизат от книжарницата, Пане Бичев, който следи всичко с цяла група агенти, нарежда да арестуват Ерусалимка Напетова. Тримата излизат на "Гурко", оттам по "Шишман", излизат на площада пред Народното събрание, отправят се към градинката. Пане Бичев дава знак и Петко Напетов е арестуван. В градинката младежът водач спира до висок, строен мъж, твърде слаб, с остро пепеляво лице, излъчващо студенина, скулест, целият му вид говори за кипяща решителност. Клисаров представя двамата: Големия Хикс и Коста Петров. Клисаров си тръгва, на ъгъла го чакат агентите на Бичев. Гешев и Големия Хикс тръгват
към градинката
на паметника "Левски", оттам по "Регентска" (сега "Янко Сакъзов"), завиват по "Кракра". Гешев окончателно спечелва доверието на Големия Хикс, той спира, вади портфейл, дава му пари - 7000 лева за първо време, и си уговарят нова среща, Гешев подава ръка - това е уговореният знак. На място полицаите обграждат Големия Хикс. Гешев използва ръкуването, за да му извие ръката, хваща другата, всичко като в роман на Нат Пинкертон. В полицията става ясно, че са попаднали на изключителен лов - арестуваният е отдавна търсеният и няколко пъти измъквал се от полицейски клопки и хайки Никола Желязков.
На другия ден вестниците гърмят: "Арестуван е мистериозният Хикс - ръководителят на Чеката", "Разкрит е организаторът на всички атентати и убийства в България". Те преувеличават, но ударът е наистина зашеметяващ. ЦК на БКП е парализиран. Коста Янков, ръководител на военната организация, заявява: "Ако проговори - това ще е катастрофа!" Желязков познава всички членове на ЦК, на Военната организация, на всички окръжни организации,
знае всички тайни
и връзките с чужбина.
Голямата победа на Пане Бичев е, че е открил човек, роден за полицай. За него споделя само с шефа си д-р Михалчев и дясната си ръка Стоил Драганов, брат на адютанта на цар Борис Трети Първан Драганов, роден в Лом. Междувременно е изваден от състава на потеряджиите и зачислен към полицията като наблюдател с карта номер 7179, което е друг вид доброволно наети лица в помощ на полицията.
Едва на 18 юли 1925 г. Никола Гешев пише официална молба до директора на Обществена безопасност: "Моля Ви най-почтително да бъда назначен на служба агент или чиновник в някое от бюрата на поверената Ви Дирекция. Притежавам незавършено юридическо образование от Римския университет. Владея италиански език. Запасен поручик съм..."
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха